Определение № 339 от 02.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 313/2010 г.

Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частната жалба на М. на о. и н. /МОН/ срещу разпореждането на СГС от 24.ІІІ.2010г. по гр.д. № 3309/2009г. Ответницата по частната жалба В. И. В. от София не е заявил становище пред настоящата инстанция. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество –неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното разпореждане СГС е върнал касационната жалба на МОН срещу постановеното на 07.І.2010г. въззивно решение по гр.д. № 3309/2009г., приемайки, че касаторът в дадения му срок не е отстранил нередовностите на жалбата, указани му с разпореждане от 19.ІІ.2010г. – да представи документ за внесени 30лв. държавна такса по допускане на касационно обжалване и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Определението е правилно. С разпореждане от 19.ІІ.2010г. касационната жалба на МОН срещу въззивното решение е оставена без движение до представянето от него на вносен документ за 30лв. държавна такса по сметката на ВКС и на писмено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Съобщение за разпореждането е връчено редовно на касатора на 02.ІІІ.2010г., като в дадения му срок той не е представил нито даказателства за внесена държавна такса, нито изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК. При тези обстоятелства са били налице предвидените в чл.286 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за връщане на касационната жалба. Без значение за този извод е обстоятелството, че държавната такса е платена на 08.ІІІ.2010г., в потвърждение на което едва с частната жалба, а не в указания от въззивния съд срок, се представя копие от платежното нареждане. Следва да се отбележи и че касационната жалба съдържа само основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, както се твърди и в частната жалба, и с непредставянето на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване съобразно изричната разпоредба на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК нередовността й не е отстранена. По изложените съображения постановеният съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,