Определение № 2308 от 17.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 947/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ Семена и фуражи Шумен 2011“ЕООД, [населено място] против решение №39 от 05.02.2025г. по т.д. №500/24г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба-„Обединено училище „Св. П. Х.“,гр. Плиска, чрез пълномощника си – адв. Р. К. е на становище, че решението не следва да се допусне до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Г. Г. е заявил, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като били налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- решението противоречало на решение на ВКС по т.д.542/18г., от което страната е възпроизвела кратка част от мотивите съдържаща извод за това, че при конститутивния иск промяната в правната връзка е занапред. Касаторът е направил свой извод, че не можело да се внася промяна в поети по договора задължения, изпълнението, на които е приключило. Направено е и кратко оплакване, че въззивният съд бил приел, че тази практика не била относима към спора, тъй като спора пред ВКС имал друга правна квалификация. Касаторът, в заключение лаконично е посочил, че ако и настоящата инстанция счете тази практика за неотносима към спора, то да допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като се приеме, че въпросът – „може ли с конститутивен иск да се измени размера на задължение, след като вече то е изпълнено авансово съгласно условията на самия договор“- бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Други доводи не са развити. Касаторът, чрез пълномощника си, не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Той не е формулирал правен въпрос по това основание, а съгласно чл.280, ал.1 ГПК правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание,задължително се формулира от касатора и се извежда от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. Липсата на правен въпрос съставлява липса на общо основание, поради което и е достатъчно за да не бъде допуснато решението до касационно обжалване. Твърдението, че решението противоречи на решение на ВКС не може да замести общото основание като задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Извън това и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че касаторът, не е изложил правни аргументи, обосноваващи поддържаното от него противоречие, което не е налице не само поради това, че споровете, по които са постановени двата акта / обжалваното решение и това на ВКС/ са несъпоставими,като същите разглеждат различни правни проблеми по различни искове, но и поради това, че съставът на въззивният съд не е приемал и не е обосновал като свой решаващ извод това, че решенията по конститутивен иск имат обратно действие, нито е разглеждал този въпрос в контекста, очертан от касатора. Правните му изводи са направени след проследяване на установените по спора факти, като е прието, че арендното правоотношение е специфично уредено, с дългосрочно ползване на основни средства и поради това задължението на арендатора не се изчерпва само с арендното плащане, като престациите на съконтрахентите се характеризират с продължително изпълнение, съдържащо комплекс от действия, за да се приеме за безпредметно изменението на стойността на престацията, която арендаторът продължава да получава в рамките на календарната година.. Крайният извод е обоснован още и със специфичните правила, които специалния закон предвижда по отправяне на предизвестия, а в случая предложението за промяна на цената е постъпила преди настъпване на уговорения падеж и касае цялата стопанска година, поради което и не е налице цялостно изпълнение, тъй като изплатеното е предварително / преди падежа/ финансиране. Т.е. и поддържаното общо противоречие / не по конкретен въпрос/ не е обосновано от страната правно. Дори и да се приеме за релевантен / въпроси фактическото си съдържание е необоснована относимост към изводите на състава / формулирания във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпрос, страната не излага доводи по това основание, с оглед приетата му със задължителна съдебна практика дефинитивност – т.4 ТРОСГТК № 1 / 09г. Неотносимо е възпроизвеждането на текста на нормата, който предполага изрични развити доводи за установяване наличието на основанието. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. На ответника по касация на основание чл.78,ал.3 ГПК се дължат поисканите и установени разноски в размер на 6000лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение