Определение № 190 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 813/2009 г.

Образувано е по жалбата на адв ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 190 София, 12.11.2009 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 813 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 95 от ГПК. Образувано е по молбата на М. П. Д. от гр. П., с която се иска предоставяне на правна помощ. В молбата по този проблем се сочи единствено, че се иска назначаване на безплатен защитник, за да могат правата на молителката да бъдат защитени. Към молбата се представят регистрационна карта в Дирекция “Б”, удостоверение от Дирекция за социално подпомагане в община П., удостоверение за семейно положение, удостоверение за декларирани данни за недвижими имоти. Към молбата са приложени и множество други документи, но нито един от тях не е относим към настоящото искане. След като прецени искането и представените от молителката документи за материалното й състояние, съдът намира, че молбата за предоставяне на правна помощ е неоснователна. За целите на гражданското съдопроизводство предоставянето на правна помощ по Закона за правната помощ е предвидено когато страна по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, както е определено в чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ. Преценката за невъзможността на страната да си осигури договорна правна помощ за своя сметка се прави въз основа на представени доказателства от съответните органи във връзка с критериите, посочени в ал. 4 на чл. 23 от ЗПП, а именно – доходите на лицето, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други относими обстоятелства. По настоящата молба се установява, че молителката е безработна и разведена, но притежава имущество в с. Я., представляващо ½ идеална част от жилище и земя. Наличието на имущество, от което молителката може да реализира доходи, води до извода, че тя не е в невъзможност да си осигури договорна правна помощ. На второ място, предвид етапа, в който гражданскоправния спор се намира – в същинската фаза на касационното производство след допускане на атакуваното въззивно решение до касация, интересите на правосъдието не налагат участие на адвокат за защита на интересите на молителката. Касационната жалба е вече депозирана и касационните основания са посочени, значимите въпроси по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК са поставени и съдът е допуснал касационното разглеждане по всеки един от тях, поради което интересите на правосъдието не изискват адвокатска защита. В случай, че атакуваното решение бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд, молителката ще има възможност да поднови искането си за предоставяне на правна помощ и съответният съд ще следва да даде отговор на подобна молба. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение