Определение № 11160 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9152/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. С. П., подадена чрез адвокат Г. Арменчева от ВАК против Протоколно определение от 20.06.2024г. за прекратяване на производството по административно дело № 1138/ 2024 г. по описа на Административен съд– Варна. Частният жалбоподател смята, че определението на административния съд е постановено при допуснати нарушения на материалноправните и процесуалните норми, като не са взети предвид всички представени доказателства по делото в тяхната съвкупност. Счита, че не е налице извършена административна услуга, тъй като безспорно в делото е установено, че не е заверена подадената молба- декларация, така както е поискана. Частният жалбоподател прави искане да се отмени обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответната страна– кмет на Район Приморски към община Варна, не заявява становище по жалбата. Частната жалба е подадена в срок от надлежната страна по чл.230 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна поради следното: Първостепенният съд е посочил, че с молба- декларация по чл.587 от ГПК жалбоподателката е поискала заверка на имената на посочените от нея трима свидетели. Това не се е случило в срока по чл.49 от АПК, поради което е формиран мълчалив отказ, и е постъпила редовна жалба против него. След образуване на съдебното производство, обаче е постановена Заповед № 289/ 13.06.2024 г. на сезирания административен орган, с която и фактически е извършена поисканата от жалбоподателката заверка на имената на трима свидетели за производството по чл.587 от ГПК. С това административният съд е намерил, че поисканата административна услуга е изпълнена. Посочил, че процесното производство е с предмет отказ да бъде извършена административна услуга, какъвто към настоящия момент, предвид издадената изрична заповед, няма. Как е извършена самата административна услуга и дали жалбоподателката има възражения по нейното съдържание, не можело да е предмет на съдебното производство, доколкото услугата е извършена. В този смисъл съдът намерил, че ход на делото не следва да бъде даден, като производството е било прекратено, поради факта, че няма предмет по смисъла на чл.159, т.1 от АПК, т.е. поради липса на подлежащ на оспорване отказ за извършване на поисканата административна услуга. Определението е правилно. Заявлението до административния орган е за извършване на административна услуга за заверка на данни на свидетели по извършване на обстоятелствена проверка. Следователно по това искане се дължи административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. Извършването на тази услуга, съгласно чл. 21, ал. 3 АПК е индивидуален административен акт – волеизявление за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Настоящият състав на ВАС, Трето отделение, намира, че неправилно жалбоподателят твърди наличието на законовата фикция на чл.58, ал.1 АПК, че в случая е налице непроизнасяне в срок, което се приравнява на липса на волеизявление по смисъла на чл.21 от АПК. Мълчалив отказ по чл.58, ал.1 АПК е налице тогава, когато са налице всички предпоставки на закона, за да може органът да се произнесе валидно, но той мълчи. По делото е налице Протокол от 10. 05. 2024 г., чрез който заинтересованата страна е уведомена от общинска администрация, чрез нейния представител, че следва да представи за заверка данни на поне един свидетел, който е съсед на процесния имот. Преценката на органа е, че заявлението не е придружено с всички необходими данни, като се посочи свидетел- съсед на имота. Поради нередовността на заявлението, не е формиран мълчалив отказ по него от административния орган. Разрешаването на въпроса дали ще бъде издаден положителен или отрицателен акт е било поставено в зависимост от бъдещи административнопроцесуални действия. От датата на издаване на писмото за административния орган са налице основанията за удължаване на сроковете за произнасяне по смисъла на чл. 30, ал. 3 вр. ал. 2 от АПК. На следващо място правилно съдът е констатирал, че е налице основание по чл. 159, т.1 от АПК за оставяне на жалбата на Д. С. П. без разглеждане- липса на подлежащ на оспорване мълчалив отказ. Административното производство, инициирано от жалбоподателя пред Община Варна е приключено и исканата от нея услуга е изпълнена. Поисканата административна услуга е извършена чрез издаване на основание чл.587, ал.2 ГПК на Заповед № 289/ 13.06.2024 г. на кмета на Район Приморски към община Варна, от който момент не може да се прилага законовата фикция на чл.58, ал.1 АПК, за наличието на формиран мълчалив отказ. Административното производство е приключило с положителен за заявителя резултат и неговото искане е удовлетворено. Недоволството от тази заповед, поради посочването на свидетел съсед на имота е неотносимо към настоящия спор. По същество жалбоподателят оспорва съдържанието на заповедта, с оглед посочването на трети свидетел, което сочи на различен материално правен спор, който е недопустимо да бъде разглеждан в настоящето съдебно производство. С това въпросът дали кметът може да посочи свидетел, извън лицата указани от собственика с оглед изискването по възможност да е съсед на имота- чл.587, ал.1 ГПК е ирелевантен за настоящия спор. В него основния въпрос е дали е налице обжалваем мълчалив отказ. По изложените съображения и на основание чл.229 и сл. от АПК, Върховният административен съд