Определение № 332 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2011 г.
ВКСIV гражданско отделение13.03.2012reporting judge Светла Цачева
Ruling
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 314 от 21.06.2011 година по гр.д. № 207/2011 година на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която предявения от [фирма], [населено място] против ТПК „В.”, [населено място] иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 70000 лева. Указва на жалбоподателя ТПК „В.”, [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 1400 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК. При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 314 от 21.06.2011 година по гр.д. № 207/2011 година на Пловдивски апелативен съд е отменено решение № 93 от 22.11.2010 г. по гр.д. № 85/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която предявеният от [фирма], [населено място] против ТПК „В.”, [населено място] иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 107519,65 лева; претенцията е уважена до размер на 177519,65 лева - присъдена е сумата 70000 лева, съставляващи законна лихва върху главница от 511934,45 лева за периода от 01.11.2007 г. до 31.05.2010 г. В решението е прието, че направеното от ответника възражение за прихващане със сумата 70000 лева, съставляващи обезщетение за ползване на недвижим имот е неоснователно. Прието е, че ищецът е ползвал имота по силата на възникнало в негова полза право на задържане от момента на изискуемостта на присъдено му обезщетение за подобрения, поради което ползването не е без основание. Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд е постъпила от ТПК „В.”, [населено място]. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по обуславящия изхода на делото въпрос дължи ли се обезщетение по силата на чл. 59 ЗЗД при признато от съда право на задържане на имота. Приложено е решение № 335 от 28.07.2010 г. по гр.д. № 660/2009 г. на ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че правото на задържане не включва право на ползване на имота, като за ползване без основание задържащият дължи на собственика обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК са основателни, предвид наличието на противоречие с практиката на Върховния касационен съд при разрешаването на повдигнатия в изложението към касационната жалба въпроси по приложението на чл. 59 ЗЗД вр. с чл. 72, ал.3 ЗС. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение