Определение № 149 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 316/2011 г.

Производството е образувано е по касационна жалба на С. Г. Бозаджийска, Р. Г. К., Г. Й. К., Ч. Й. К. и П. Н. К., всички от [населено място] срещу решение № 620/ 16.12.2010 год., постановено по в. гр.д. № 1010/2010 год. на Плевенския окръжен съд, с което са осъдени да заплатят на С. М. Т. общо сума в размер на 4463 лв. като дадена на неосъществено основание, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска — 05.01.2010 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на общо 445,80 лв. - мораторна лихва за забава в плащането на главницата за периода от 04.03.2009 год. до 05.01.2010 год. Ответникът по касационната жалба С. М. Т. от [населено място], Плевенска обл., чрез пълномощника си адв. В. С., оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, но е процесуално недопустима, предвид ограниченията в касационното обжалване, въведени с разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК / изм. Д.в. бр. 100/2010 год. в сила от 21.12.2010 год. / Съгласно чл. 280,ал.2 ГПК в цитираната редакция, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая цената на предявените субективно съединени искове, определена по реда на чл. 69,ал.1,т.1 ГПК, е 4 463 лв. като цената на отделните искове срещу ответниците е както следва: срещу П. Н. К. и С. Г. Бозаджийска в размер на по 1487,66 лв. за всеки от тях, срещу Р. Г. К., Г. Й. К. и Ч. Й. К. в размер на по 495,88 лв. за всеки от тях като дадени на неосъществено основание, а цената на обективно съединените с тях искове за мораторна лихва е в общ размер на 1738,12 лв. /виж молбата за увеличение на исковете за мораторна лихва от 15.05.2010 год. и допуснатото по нея увеличение в съдебно заседание от същата дата /. Същевременно касационната жалба е депозирана в съда на 24.01.2011 год.- тоест след влизане в сила на посоченото изменение на процесуалния закон, поради което разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК/изм. Д.в. бр. 100/2010 год./ намира приложение при преценката за допустимост на подадената касационна жалба. С оглед на това, жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство следва да бъде прекратено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.