Определение № 83 от 21.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 588/2015 г.
ВКСI гражданско отделение21.03.2015
Ruling
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 4847/13.11.2014 год., подадена от А. И. А. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.6 срещу решение № 404/13.10.2014 год., постановено по в.гр.дело № 259/2014 год. на Смолянския окръжен съд. ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Б, ет.ІV, ап.6 да заплати на К. В. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 500/петстотин/лева адвокатско възнаграждение за касационното производство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Гражданска колегия на Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ
Grounds
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Обжалвано е решение № 404/13.10.2014 год. по в.гр.дело № 259/2014 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 241/13.05.2014 год. по гр.дело № 359/2013 год. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявения от А. И. А. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.6, срещу К. В. П. с ЕГН [ЕГН], негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане ответника да премахне санитарни помещения – баня и тоалетна, находящи се на втори етаж в съсобствената, еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 81520.501.307.1 съгласно кадастралната карта на [населено място], общ.С.. Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят А. И. А., представляван от адвокат Б. Г. П., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. От ответника по касация К. В. П., представляван от адвокат М. П. М. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Според представеното с исковата молба удостоверение изх.№ Д0002149/26.11.2013 год., издадено на основание чл.264, ал.1 ДОПК от дирекция „ФСДБ”, [община], данъчната оценка за целия имот е 2 105,80 лева, от които земя – 1 140 лева и жилище – 965,80 лева, т.е. цената на иска е до 5 000 лева, поради което касационната жалба се явява процесуално недопустима и на основание чл.280, ал.2 ГПК следва да се остави без разглеждане. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените по делото разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лева за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение