Решение № 223 от 20.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2018 г.

Решение № 223 от 20.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационните жалби на [община], представлявана от кмета М. К., приподписана от адв. Й. Ч., и на третото лице помагач на страна на общината [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. Благоевград, представлявано от управителя В. А., чрез адв. Й. Ч., против решение № 2134 от 18 октомври 2017 г., постановено по гр. д. № 1662/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място] в частта му, с която се потвърждава решение № 6400 от 9 декември 2016 г., постановено по гр. д. № 110/2015 г. по описа на окръжния съд в [населено място] в частта му, с която [община] е осъдена да заплати на С. М. Б., с адрес в [населено място], обл. Благоевград, сумата от 35000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания от счупването на тибията (голям пищял), закрито дясно, претърпени вследствие на инцидент, станал на 25.12.2014 г. на път в [населено място], общ. Г., при извършване на ремонтни дейности, ведно със законната лихва от датата на увреждането. В останалата част решението е влязло в сила. Касационното обжалване е допуснато, за да се провери дали е допуснато противоречие със задължителната практика на ВС по въпроса по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на неимуществените вреди по справедливост кои конкретно обективно съществуващи обстоятелства следва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за телесни увреждания. Според постановките, дадени от Върховния съд в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г., понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Относно обстоятелствата, които следва да се съобразяват от съда при телесните увреждания, ВС сочи характера на уврежданията, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Изброяването е примерно и неизчерпателно, като се подчертава, че от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Тези насоки са възприети и доразвити в практиката на ВКС. Предвид необходимостта според принципа за справедливостта в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат на вредоносното действие, в решение № 390 по гр. д. № 920/2011 г., ІV г. о., ВКС сочи, че следва да се съобразят претърпените от пострадалия болки и страдания, продължителността и интензитета им, характера на увреждането, прогнозите за отшумяването му, има ли настъпили необратими увреждания или остатъчни телесни дефекти, съпровождащата нараняването емоционална травма, доколко увреждането се е отразило на обичайния начин на живот на пострадалия и настъпили ли са ограничения във възможностите му за житейска реализация; в решение № 38 по гр. д. № 323/2012 г., ІІІ г. о., се приема и че съдът следва да вземе предвид продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, вкл. козметични и други външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. В последното решение още се подчертава, че справедливостта трябва да се почива на анализа на фактите по делото, защото макар дейността по оценяването й да е субективна, тя не е абстрактно понятие, а има за цел да убеди страните и обществото в наличието на съответствие между установената неимуществена вреда и нейния имуществен еквивалент. Касационните жалби са частично основателни. Общинските пътища, какъвто е в случая процесният неасфалтиран път, на който е станал инцидентът, са публична общинска собственост съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, и ремонтът и поддържането им се осъществява от общините – чл. 31 от закона. Чл. 11 от Закона за общинската собственост възлага на общините да управляват имотите и вещите – общинска собственост, в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 25, ал. 2, т. 1 ЗП, в обхвата на пътя се забранява извършването на каквито и да било работи по пътното платно, преди да бъдат поставени необходимите предупредителни и сигнални знаци. Съгласно чл. 30, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, строителните площадки в урбанизирани територии, включително изкопите за изпълнение или ремонт на подземни мрежи и съоръжения, се ограждат с временни плътни огради съгласно изискванията на съответната общинска администрация и се сигнализират със съответните знаци и табели, а при необходимост – и със светлинни сигнали. Според чл. 31, ал. 3 от същата наредба, за преминаването на пешеходци над изкопи се използват обезопасени проходни мостчета, които се осветяват през тъмната част от денонощието. К. по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа, координира контрола по правилното извършване на строително монтажните работи – чл. 11, т. 5 от същата наредба. Не е спорно, че отклонението от асфалтирания път, на което е станал инцидентът с ищцата Б., е в ремонт – общината е възложила на [фирма] извършване на строително-монтажни работи и строително-ремонтни работи на водопровод, при който е нарушена целостта на пътя с оглед осъществявания ремонт на подземно съоръжение. Според сключения между възложителя и изпълнителя договор, изпълнителят е задължен да постави указателни табели, стрелки и множество временни стандартни пътни знаци за своевременно уведомяване на водачите за временната организация на движението, както и да поддържа в изправност и пълна наличност приетата сигнализация за целия период на строителните работи. Упражняването на строителния надзор по време на строителството на обекта е възложено на [фирма]. Според сключения с него договор, дружеството осъществява и функции на координатор по безопасност и здраве за етапа на строителството в пълен обем, като надзорът се е задължил да не допуска увреждане на трети лица и имоти вследствие на строителството. Според неоспореното заключение на техническата експертиза, мястото на инцидента попада в проектна улица, и най-близкият стълб с улично осветление се намира на около 3. 50 м от мястото на инцидента. Съобразно постановките на ППВС № 9/1966 г., отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата. Вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. ВС подчертава, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. В процесния случай изпълнителят не е спазил надлежните правила за извършване на възложената работа, като не е обозначил наличието на препятствие – работа по пътното платно, застрашаващо живота и здравето на населението на общината и не е обезопасил изкопа, консултантът за упражняване на строителния надзор не е упражнил правата си, а общината не е осигурила условия съответното препятствие да е видимо и в тъмната част на денонощието. При преценка на разноречивите свидетелски показания относно обезопасяването на изкопа и осветеността му, съдът дава вяра на свидетелите, доведени от ищцата. Тази група свидетели е възприела непосредствено липсата на заграждения и ограничителни знаци около изкопа, както и неосветеността на мястото, независимо от наличието на стълб за улично осветление в почти непосредствена близост. Свидетелите, доведени от ответната страна дават или твърдения (св. Т. – монтираното улично осветление "вече би трябвало да работи", мястото било обезопасено със сигнални ленти на 10 декември, при посещение на свидетеля на обекта), или сведенията им не са относими към конкретния момент (св. Г. и Г. на процесната дата – К., били вкъщи, но твърдят, че мястото било обезопасено с колчета и детекторна лента, а лампата на уличното осветление светела, без който и да е от тях да може да посочи деня на инцидента). При тези данни следва да се приеме, че ищцата, движейки се по общински път в тъмната част на денонощието (на 25 декември около 20 ч.), без да е било налично необходимото обезопасяване на ремонта на подземното съоръжение, и без да е било осигурено осветяване, достатъчно, за да се възприеме визуално наличието на съответното препятствие, е паднала в необезопасен изкоп, вследствие на което е претърпяла увреда на здравето. Вредата е причинена поради неспазване на задължения, поети с договор от изпълнителя на ремонта, при липса на упражнен адекватен строителен надзор върху действията на изпълнителя, както и поради неизпълнение на задължението на общината да осигури работата по пътното платно да се извършва при поставяне на необходимите предупредителни и сигнални знаци, както и в интерес на запазване на здравето и живота на населението да осигури осветеността на съответния участък. Възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата не е въведено от ответната страна в съответните срокове за това. Според заключението на комплексната медицинска експертиза, счупването е било с разместване на костните фрагменти и е причинило трайно затруднение на движенията на десния крак за около шест месеца, след което основната функция на крайника – ходене, е била възстановена, но ищцата е продължила да изпитва болка както при натоварване, така и при промяна на времето. Пълно възстановяване е възможно да настъпи след период от повече от една година. Експертизата е отрекла между болестта на Б. и травматичното увреждане да има причинно-следствена връзка. Такава не може да се установи със сигурност и между провежданото лечение на увреждането и установения хепатит Б. У ищцата не е установено нарушение на психиката, но се наблюдава продължителен период на стрес, с изразено чувство за вина, че не може да се грижи адекватно за себе си, семейството и малолетните си деца (на 8 и 11 години към момента на инцидента), и прояви на самоизолация, емоционална лабилност, нарушения на съня, нарушения на храненето, натрапчиви спомени, нарушения на концентрацията, нарушения на говора. Ищцата е преживяла естествените за подобна ситуация шок, ужас, паника, безпомощност, болка при най-малкото движение при падането в необезопасения изкоп. Преживяла е силни болки и страдания веднага след счупването и при транспортирането й до болницата, и при първоначалното лечение на травмата чрез наместване на костни фрагменти и по-продължителното им фиксиране чрез екстензия в болницата в [населено място], от което не е имало добър резултат, така и при проведената единадесет дена след инцидента многочасова оперативна намеса – метална остеосинтеза с поставяне на метална плака, след което за потушаване на силните болки е приемала обезболяващи лекарства. По време на престоя в двете болници, а и значително време след това е била в силен стрес с плач и безсъние, приемала лексотан за първия месец, не желаела да види никого, изпитвала отчаяние, че някога ще е пълноценна и ще може да се самообслужва, и изпитвала вина за липса на грижа към децата и семейството, изпитвала притеснения, че се нуждае от непрекъснато обгрижване на близките си в ежедневието. От данните по делото е видно, че и към момента е необходима рехабилитация за раздвижване на крака. Болестта на Б. е установена отпреди падането, и травмата с последиците от нея пречат на нормалното поддържане на активността на опорно-двигателния апарат. След изтичане на едногодишния срок за временна нетрудоспособност е освидетелствана от ТЕЛК с определена 54% трайно намалена работоспособност за срок от една година, като са взети предвид счупването на дясната тибия и началната степен на болестта на Б. Ответната страна в процесуалните срокове не е оспорила факта на понесените от ищцата болки и страдания, но е възразено срещу претендирания размер на обезщетението. Основавайки се на установените болки и страдания, понесени от ищцата при получената средна телесна повреда, като страданието не е отшумяло напълно, определената трайно намалена работоспособност за период от време, отражението на инцидента върху обичайния начин на живот на ищцата и произтичащите от него ограничения във възможностите за поддържане на типичното за нея ежедневие и грижи за семейството, включително за малолетните деца, затрудненията за професионалната й реализация в най-активната за тази цел възраст, както и за съпътстващите тези затруднения спънки пред социалното й приспособяване, и предвид икономическата конюнктура в страната за относимия период, касационният съд приема, че адекватното обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 15 хиляди лева. Над този размер искът е неоснователен.