Определение № 156 от 16.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 981/2008 г.

Производството е по чл.248 ал.3 от ГПК по молбата на М. Д. Г. от гр. Х. с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК за изменяване на постановеното на 30.VІІ.2009г. решение по гр.д. № 981/2008г. в частта му за разноските. Ответницата по молбата е заела становище за нейната неоснователност. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е подадена в предвидения в закона едномесечен преклузивен срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество – и частично основателна, съображенията за което са следните: С решението от 30.VІІ.2009г. по гр.д. № 981/2008г. ВКС на РБ по касационните жалби и на двете страни е отменил решението на Хасковския окръжен съд по гр.д. № 632/2007г. в отхвърлителната му част по претенцията на ищеца относно режима на родителски контакт с детето му по време на лятната ваканция и е изменил този режим и е оставил в сила въззивното решение в останалите му части по претенциите на Г. за изменение на месечния режим на родителски контакти и за осъществяване на такива по 5 дни през зимната и пролетната ваканции. В касационното производство Г. е бил представляван от адвокат Г, за което той й е заплатил 600лв. адвокатско възнаграждение. В с.з. на 28.ІV.2009г. процесуалният представител е поискал присъждането на разноски, каквото не е сторено с решението на касационната инстанция. При тези обстоятелства ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице предвидените в чл.248 ал.1 от ГПК предпоставки за допълване на решението в частта му за разноските. С оглед изходът на спора пред касационната инстанция /не е уважена касационната жалба на Н. Н., както и касационната жалба на Г. по една от претенциите му, а по втората е уважена/, на Г. следва да се присъдят 400лв. разноски. Неоснователно е възражението на ответницата по молбата в тази насока, основано на разпоредбата на чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата. Дори да бяха представени доказателства, че Г. и процесуалния му представител адв. Г живеят на съпружески начала, посочената разпоредба, даваща възможност за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие, включително на роднини, близки или на друг юрист, не би била приложима в случая, тъй като тя няма задължителен характер и тъй като адвокатската помощ не е осъществена безплатно. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,