Определение № 139 от 24.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60303/2016 г.
ВКСIV гражданско отделение24.04.2017reporting judge Веска Райчева
Ruling
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 27.03.2017г. на адвокатско дружество „Г. и партньори” ЗА ИЗМЕНЕНИЕ на определение от 20.03.2017г. по гр.д.№60303/2016г. по описа на ВКС в частта му относно присъдените разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по чл.248 ГПК. Обжалвано е било решение от 22.05.2016 г., постановено по гр.д. № 914/2016 г. на Апелативен съд – София, с което е уважен частично предявеният от П. С. П. от [населено място] иск срещу ЗАД [фирма] със седалище в [населено място] с правно основание чл. 49 ЗЗД. Жалбоподателят – ЗАД [фирма] чрез процесуалния си представител е поддържал, че не следва да се допуска касационно обжалване. Ответницата – П. С. П. в писмено становище чрез процесуалния си представител е поддържала, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендирани са разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., с определение от 20.03.2017г. не е допуснал касационно обжалване на решение от 22.05.2016 г., постановено по гр.д. № 914/2016 г. на Апелативен съд – София., като е осъдил ЗАД [фирма] със седалище в [населено място] да заплати на адвокатско дружество „Г. и партньори“ с [улица] лева – адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на П. С. в производството пред ВКС. С молба от 27.03.2017г. адвокатско дружество „Г. и партньори” е поискало да бъде изменене определението на ВКС в частта му досежно присъдените разноски, като бъде присъдена още и сумата 394,40 лева данък добавена стойност. Настоящият състав намира молбата за неоснователна. Съгласно чл.38 от Закона за адвокатурата при оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, последният има право на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, но няма основание за присъждане на данък добавена стойност към същото. В случая не е налице договорен размер на адвокатското възнаграждение, а в договора за правна помощ от 16.08.2016г. изрично е посочено, че производството е безплатно на основание чл.38 ЗА. При тази хипотеза в съответствие с разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.36, ал.2 ЗА съдът точно е определил възнаграждението при спазване разпоредбата на на чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1972 лева за осъщественото процесуалното представителство на П. С. пред ВКС и същият не следва да бъде променян. Предвид изложените съображения, съдът
Cited provisions
7- чл. 248 ГПК
- чл. 36, ал. 2 ЗА
- чл. 38, ал. 2 ЗА
- чл. 38 ЗА
- чл. 49 ЗЗД
- чл. 38
- чл. 9, ал. 3