Определение № 160 от 17.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4377/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 223/ 30.05.2016 г. по гр. д. № 98/ 2016 г., с което Смолянски окръжен съд, като потвърждава решение № 430/ 12.12.2015 г. по гр. д. № 825/ 2014 г. на Районен съд – Смолян, отхвърля исковете на Р. А. Ч. и Г. П. Ч. за осъждането на Р. М. П. на основание чл. 76 ЗС да им предаде владението върху един урегулиран поземлен имот, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда в [населено място]. Решението се обжалва от Р. А. Ч. и Г. П. Ч. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпроси за неговата допустимост и правилност и с оплакванията, че е недопустимо, съответно неправилно. Касаторите претендират разноските по делото. Ответникът по касация Р. М. П. не взема становище по искането за допускане на касационния контрол, но възразява, че решението е допустимо и правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбите с недопустим предмет. Съображенията са следните: При предявяване на владелческите искове касаторите не сочат тяхната цена, но прилагат удостоверение за данъчна оценка и документ за внесена по сметка на бюджета на съдебната власт чрез първоинстанционния съд държавна такса от 30. 00 лв. Удостоверението засвидетелства, че данъчната оценка на процесните УПИ и сградата в него възлиза на сумата 4 236. 30 лв. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2, вр. т. 1 ГПК, размерът на цената на иска за нарушено владение е една четвърт от данъчната оценка. Следователно всеки от владелческите искове, предявени при условията на активно субективно съединяване от вида на обикновеното другарство, е с цена 1 055. 08 лв. На тази цена съответства пропорционална такса от 42. 36 лв. Въпрос за цената на иска ответникът, ответник и по касация, не е поставял и такъв въпрос първостепенният съд не повдига, съгласно предвиденото в чл. 70, ал. 1 ГПК. Следователно съдът е възприел като цена на владелческите искове сумата 1 055. 08 лв. или по-ниската от 750. 00 лв., в какъвто смисъл може да се квалифицира да е становището на всеки от касаторите по този въпрос, съобразно приложения документ за внесена държавна такса към исковата молба (750. 00 х 4 % = 30. 00 лв.). Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска от 5 000 лв., освен ако от правилото цитираната разпоредба не въвежда изключение. Обжалваното решение по владелческите искове е по гражданско дело. Цената на владелческия иск е под 5 000 лв. За него чл. 280, ал. 2 ГПК не предвижда изключение от правилото. Следователно упражненото право на касационно обжалване на въззивното решение не съществува (не е възникнало), а отбелязването в противния смисъл в решението, което въззивният съд извършва в изпълнение на предвиденото в чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, е неточно (не съответства на закона). Въпреки изхода на делото пред настоящата инстанция в тежест на двамата касатори не следва да се поставя адвокатското възнаграждение за представителството на ответника. От договора за правна защита и съдействие, приложен към писмения отговор на касационната жалба, се установява, че възнаграждението е уговорено. Липсват доказателства да е платено. Плащането на разноска по делото, в т. ч. и на адвокатското възнаграждение, е в основанието (материалноправна предпоставка) за възникване на вземането по чл. 78, ал. 4 ГПК. При тези мотиви, съдът