Решение № 1359 от 9.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13161/2014 г.

Решение № 1359 от 9.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13161/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Анна Димитрова Демирева срещу решение № 8923 от 26.06.2014 г. по адм. д. № 5255/2013 г. на Върховния административен съд, Второ отделение, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу чл. 3, ал. 1, предл. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Заявяват се касационни основания за неправилност на решението поради неправилно приложение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че положението е по-рестриктивно в сравнение със съществуващото преди прогласяване нищожността на чл. 3, ал. 1, пр. 3 от Наредбата (Обн., ДВ, бр. 94/2013 г.). Това е така, защото при прилагането на чл. 3, ал. 1, пр. 3 от Наредбата, ако вноските са внесени след срока, указан в предходното изречение на нормата, за избран се считаше минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващото се лице, определен със ЗБДОО за съответната година. При сегашната редакция на Наредбата (прилагане на чл. 3, ал. 1, пр. 2) при закъсняло внасяне на осигурителните вноски (след 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят), осигурителният доход на самоосигуряващите се свежда до нула. Подобни рестриктивни последици от закъсняло внасяне на осигурителни вноски не намират уредба в КСО като основен нормативен акт (чл. 7, ал. 4 от КСО; чл. 6, ал. 7; чл. 40, ал. 6 от КСО; чл. 41, ал. 1 от КСО; чл. 49, ал. 1 от КСО). В съдебно заседание се излагат допълнителни съображения, че с Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. на министъра на финансите се урежда редът, по който самоосигуряващите се лица избират съответния месечен осигурителен доход и така избрания месечен осигурителен доход, с определеното в тази наредба съдържание, те декларират пред съответните компетентни органи, което е още един аргумент, че в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица не следва и не може да намери друга, различна, включително влизаща в конфликт с предходна наредба правна уредба. Самоосигуряващите се лица по реда и по силата на Наредба № 8 на министъра на финансите избират и декларират свой месечен осигурителен доход. В случаите, когато те закъснеят само с един ден с плащане на осигурителните вноски, те попадат вече в хипотезата на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и от тези лица се изисква да подадат нова декларация, с която да коригират предходно декларирания месечен доход. Допреди прогласяване нищожността на третото изречение, самоосигуряващите се лица трябваше да декларират нови обстоятелства, като месечния им осигурителен доход да се счете минимално определения такъв в Закона за държавното обществено осигуряване за бюджета, а сега те трябва да декларират, че този месечен осигурителен доход е нула. Процесуалния представител на Министерския съвет излага становище за неоснователност на жалбата. Представя писмена защита. В КСО са установени принципните положения при внасянето на осигуровки и изплащането на обезщетения за самоосигуряващи се, а по силата на чл. 4. ал. 10 от КСО на Министерски съвет е делегирано правомощието да уреди с нормативен акт реда за осигуряване на самоосигуряващите се лица. Според предвиденото в чл. 6, ал. 7 от КСО, осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В същото време съгласно чл. 7, ал. 4 от КСО осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. За осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита само времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски (чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО). От посоченото следва извода, че за ползването на правата, предвидени в КСО от самоосигуряващите се лица, следва те реално да са внесли дължимите осигурителните вноски, при това в установения от закона срок. Осигурителното плащане е месечно, както изрично установява чл. 7. ал. 4 от КСО и съответно размера на обезщетението зависи от месечните плащания в съответния период (до 25-то число на месеца следващ получения доход). В тази връзка посоченото в обжалваното изречение второ на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, че за осигурителен доход на самоосигуряващо се лице, което е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, се счита доходът, върху който авансово са внесени осигурителни вноски до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, произтича от цитираните по-горе разпоредби на КСО. Процесуалният представител на Националния осигурителен институт представя писмено становище за неоснователност на жалбата. В него се сочи, че изводите на съда, че разпоредбата на чл. 3, ал. 1, изр. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица съответства на нормите от по- високия по степен нормативен акт - Кодекса за социално осигуряване са правилни и законосъобразни. Наредбата е приета от Министерския съвет въз основа на законова делегация по чл. 4, ал. 7 (сега ал. 10) от КСО. Чл. 6, ал. 7 от КСО регламентира, че осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година. Кодексът не регламентира начина, по който самоосигуряващото се лице избира дохода, върху който се осигурява, а определя, че избора се извършва по начин, определен с акт на Министерски съвет - с НООСЛБГРЧМЛ. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Петчленният състав намира жалбата за процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок, а по същество - за основателна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 3, ал. 1, предл. 2, съгласно която "за осигурителен доход на самоосигуряващо се лице, което е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, се счита доходът, върху който авансово са внесени осигурителни вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят" е в съответствие на конкретните текстове от КСО, относими към уредените с обжалваната част от подзаконовия нормативен акт отношения. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 7, ал. 4 КСО осигурителните вноски върху избрания осигурителен доход самоосигуряващите се лица следва да внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 КСО установява същото задължение за осигурителите на лицата по чл. 4, ал. 1, ал. 2 КСО. Съпоставката на посочените текстове с текста на оспореното предл. 2 на ал. 1 от чл. 3 от наредбата, налага извода за пълно съответствие на нормите, касаещи самоосигуряващите се лица с нормите, уреждащи осигурителните отношения с останалите категории осигурители, предвид което разрешението на уредената в обжалваната разпоредба материя не може да бъде разглеждано като дискриминационно. Задълженията и сроковете за внасяне на осигуровките са уредени по идентичен начин за всички категории осигурители. Решението е недопустимо. Жалбата до съда е подадена на 26.03.2013 г. срещу разпоредбата на чл. 3, ал. 1, изр. 2 /и изр. трето, впоследствие производството прекратено спрямо изречение трето/ от наредбата, в редакцията ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 1.01.2013 г. С § 3, т. 1 от ПМС 79/29.03.2013 г. е изменен текстът на чл. 3, ал. 1, изр. 2 от наредбата, като е предвидено вноските да се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а не до 10-то число, както е в предходната редакция на текста. С решение № 8660/17.06.2013 г. по адм. дело № 10332/2013 г. на ВАС, второ отделение, оставено в сила с решение № 13574/17.10.2013 г. по адм. дело № 10451/2013 г. на петчленен състав на същия съд, разпоредбата на чл. 3, ал. 1, изр. 3 или последно от наредбата е обявена за нищожна. С определение № 16108/4.12.2013 г. по адм. д. № 5255/2013 г. на тричленния състав, производството по делото е било прекратено. С определение № 2263/18.02.14 г. по адм. д. № 1801/14 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил прекратителното определение № 16108/4.12.13 г. по адм. д. № 5255/2013 г. на тричленния състав, второ отделение, в частта на оспорването срещу разпоредбата на чл. 3, ал. 1, предл. 2 от Наредбата и е върнал делото в тази част за продължаване на съдопроизводствените действия. В това определение петчленният състав е приел, че промяната на редакцията на нормата на чл. 3, ал. 1, изр. 2 от Наредбата не води до отпадане на правния интерес от оспорването, тъй като смисълът на текста не е променен, а всички изложени в жалбата съображения засягат имено смисловото съдържание на разпоредбата и не са свързани с конкретния срок за представяне на вноските. С оглед посоченото определение на петчленния състав тази разпоредба е предмет на разглеждане на производството пред тричленния състав, второ отделение. Следва ново изменение на оспорената разпоредба. Съгласно § 1, т. 1 от ПМС № 33/19.02.14 г за изменение и допълнение на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, на българските граждани на работа в чужбина и морските лица /в сила 1.01.14 г., ДВ, бр. 17/2014 г./ ал. 1 на чл. 3 е изменена, както следва: "Осигурителните вноски се дължат авансово върху осигурителния доход съгласно чл. 6, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване и се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. За осигурителен доход на самоосигуряващо се лице, което е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, се счита доходът, върху който авансово се внесени осигурителни вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят". В изречение второ е отпаднала думата "избран". Изменението на чл. 3, ал. 1, изр. 2-ро от наредбата, с ПМС № 33/19.02.14 г., при което е отпаднала думата "избран" е прието след постановяване на определение № 2263/18.02.14 г. по адм. д. № 1801/14 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, с което е отменено предишното прекратително определение и преди постановяване на решението от тричленния състав № 8923 от 26.06.2014 г. по адм. д. № 5255/2013 г. на Върховния административен съд, предмет на обжалване в настоящото производство. С отпадането на думата "избран" се променя смисъла на изречението. В този смисъл е изменено и изр. първо от същата разпоредба, което не е предмет на делото. Отмененото изречение 3-то е свързано по смисъл с изречение второ, в редакцията преди изменението в сила от 1.01.2014 г. Те определят какъв осигурителен доход се счита за избран. Изречение второ е сочело кой доход се счита за избран - върху който са внесени осигурителни вноски до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. А отмененото изречение 3-то е сочело, че ако вноските са внесени след тази дата за избран осигурителен доход се счита минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващото се лице, определен със Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване. Изречение второ, преди отмяната на изр. трето е имало предвид хипотезата на внесени осигурителни вноски, а не на невнесени вноски до 25-то число, която хипотеза се е уреждала от отмененото изречение трето. Съгласно сега действаща редакция на чл. 3, ал. 1, изр. второ, за осигурителен доход на самоосигуряващо се лице /което е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство/ се счита доходът, върху който авансово се внесени осигурителни вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Съдът не е установил, че след постановяване на определението на петчленния състав № 2263/18.02.14 г. по адм. д. № 1801/14 г. на Върховния административен съд, на следващия ден - 19.02.2014 г. с ПМС № 33/19.02.14 г. отново е изменена оспорената разпоредба, като е премахната думата "избран", с което се променя смисъла на изречението. Следвало е жалбата да се остави без движение и да се изиска от жалбоподателката да уточни поддържа ли жалбата си и срещу изменената разпоредба, както и да й се даде възможност да изложи съображения в подкрепа на искането си и становище относно изменената разпоредба, както и на ответната страна. Съдът се е произнесъл по действащата разпоредба, но жалбата не е подадена срещу изменената разпоредба, поради което е постановено недопустимо решение. Не е обсъдено твърдяното в жалбата противоречие на оспорената разпоредба на наредбата с чл. 6, ал. 7 КСО, чл. 41, ал. 1 КСО и чл. 49, ал. 1 КСО, което следва да се извърши при положение, че жалбоподателката поддържа жалбата си и срещу изменената разпоредба.