Определение № 3667 от 26.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2000/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Образувано е по молба, подадена от директора на дирекция „Местни приходи и общински имоти“ при Община Лом, чрез адв. Аврамова, с която се иска решение № 10052 от 24.10.2023 г., постановено по настоящото дело, да бъде изменено и допълнено в частта за разноските, като бъдат присъдени разноските, направени в хода съдебното производство. Твърди се, че по делото са представени доказателства за сторени от касатора разноски и същият е взел активно участие в производството, чрез процесуалния си представител, поради което с неприсъждане на разноски в полза на страната би бил нарушен принципът на справедливост. Такива се дължат на основание чл. 143 АПК, както и с оглед неоснователно предизвикания съдебен спор от ответника в касационното производство. Ответникът - В. Иванов, чрез адв. Цветанов, изразява становище за неоснователност на молбата с правно основание чл. 248 ГПК. Сочи, че противоправното поведение на административния орган е предизвикало правния спор. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема, че молбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С постановеното по настоящото дело решение № 10052 от 24.10.2023 г. е обезсилено решение № 522 от 23.12.2022 г., постановено по адм. дело № 80/2022 г. по описа на Административен съд – Монтана, в частта, с която е изменен Акт за установяване на публично общинско вземане № 0524-202 от 11.06.2021 г., в частта на установени задължения на В. Иванов в общ размер на 2 905.15 лв., като е постановено да се считат за установени в размер на 1448.99 лева общо за шест броя МПС, от които 1 152.63 лв. главница и 296.36 лв. лихва, изчислена към 11.06.2021 г. и община Лом е осъдена да заплати на В. Иванов и на адв. Д. Цветанов разноски в общ размер 916,85 лв. За да постанови посочения резултат съдът е приел, че в противоречие с разпоредбите на чл. 155, ал. 1 и чл. 156, ал. 1 ДОПК съдът е разгледал оспорването и се е произнесъл по същество по отношение на законосъобразността на процесния АУПОВ. Съдът не е съобразил, че в случая не е налице абсолютната предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК, доколкото горестоящият административен орган не се е произнесъл с надлежен акт съобразно изискванията на чл. 155, ал. 1 ДОПК или чл. 147, ал. 1 ДОПК. В мотивите на съдебния акт е посочено, че с оглед изхода на делото разноски не следва да бъдат присъждани. Отговорността за разноските в съдебното производство е материална последица от неговото развитие, която е уредена в процесуалния закон – АПК. Създалите се правоотношения между страните по делото по повод разрешаването на правния спор, обосновават техните права по отношение на разноските, които им се следват. В случая, независимо от изхода на делото - постановеното обезсилване на обжалваното от директора на дирекция „Местни приходи и общински имоти“ при Община Лом първоинстанционно решение, в полза на касационния жалбоподател не се следват разноски. Това е така, тъй като обезсилването на съдебния акт е в резултат именно на поведението на административния орган (ответник в първоинстанционното производство), видно от мотивите, изложени в решението по настоящото дело. Налице е изключението предвидено в чл. 143, ал. 3 АПК, респ. в чл. 78, ал. 2 ГПК, което обуславя неоснователност на искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, осмо отделение,