Определение № 8893 от 17.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6393/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал.1, т.1 АПК вр. с чл.159, т.4 АПК. Образувано е по частна жалба на А. П. П., чрез адв. П. Цанов като процесуален представител, против определение № 4579 от 30.04.2024 г. по адм. дело № 2507/2024 г. по описа на Административен съд – София град. Изложени са доводи за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – главният архитект на СО – район „Панчарево“ представя писмено становище за неоснователност на частната жалба, като счита оспореното определение за обосновано и правилно. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от страна с право на обжалване и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. П. П. срещу Разрешение за строеж № 19/14.02.2024г., издадено от главния архитект на СО – район „Панарево“, с което е разрешено на М. К. Г. извършаване на строеж „еднофамилна жилищна сграда с изгребна яма“ в имот с идентификатор 68134.2046.216 по КККР, УПИ ХІХ-216, кв.14, местност в.з. „Малинова долина-ІІБ част, разширение –м. Дупките“, район Панчарево - гр. София. С определение от 28.03.2024г., съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателства за обстоятелството, че е заинтересовано лице по см. на чл.149, ал.2 ЗУТ, във връзка с които, същият е приложил копие от искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК срещу М. К. Г. за признаване за установено, че ответницата не е собственик на ПИ с идентификатор 68134.2046.216 по КККР на гр. София, с площ от 1001 кв. м., находящ се в гр. София, район [район], [адрес], разширение, м. [местност] и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.2046.216. 1, като на осн. чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен издаденият на ответницата нотариален акт № 49 по нот. дело № 7/2020 г. При горните доказателства, административният съд е приел, че жалбоподателят не притежава качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, на което да е признато правото да оспори процесното разрешение за строеж, поради което предявената жалба е недопустима на основанието по чл.159, т.4 АПК. По изложените съображения, с оспореното определение жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Оспореното определение е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с доказателствата и при правилно приложение на закона, първостепенният съд е прекратил производството по делото. Решаващият извод за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес от оспорване в хипотезата на чл.159, т.4 АПК се споделя изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. Предмет на обжалване пред административния съд е разрешение за строеж, издадено на М. К. Г. за извършаване на строеж „еднофамилна жилищна сграда с изгребна яма“. Право на оспорване на разрешение за строеж е признато от законодателя на лицата посочени в чл.149, ал.2 вр. с ал.1 от ЗУТ. Изброяването на лицата е изчерпателно, а според обстоятелствата по казуса, е приложима хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, при наличието на която заинтересувани лица при издаване, съответно оспорване на разрешение за строеж, в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. В случая е безспорно, жалбоподателят не е възложител на строежа, нито е лице имащо право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Същият обосновава правото си на жалба срещу РС, с предявения срещу възложителя М. К. Г., отрицателен установителен иск за собственост върху имота и съществуващата в него еднофамилна жилищна сграда. Уважаването на предявения иск обаче няма да легитимира жалбоподателя А. П. като собственик на имота, тъй като този иск не установява права в полза на лицето, което го предявява, с оглед на което същият не притежава качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, на което е признато правото да оспори процесното разрешение за строеж. Предявената жалба е недопустима и като е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото, административният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение