Определение № 2093 от 22.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3833/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Производството е започнало по искане за допълване в частта за разноските на решение № 9515 от 11.10.2023г. по адм. д. № 3833/2023г. на състав на Второ отделение на ВАС от адв. Ножарова, процесуален представител на касаторите А. Дердерян и Е. Цекова, с молба от 12.10.2023г. С молбата е поискано допълване на решението и присъждане на разноски и за двете инстанции, тъй като съдът се е произнесъл по искане за присъждане на разноски само за касационната инстанция. Искането за допълване на решението в частта по разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и се явява допустимо. Ответниците по касация К. Дерменджиева и Б. Дерменджиев изразяват становище за неоснователност на искането. Останалите ответници не изразяват становище по искането. Разгледано по същество искането се явява основателно по следващите съображения. С направено искане в открито съдебно заседание от 20.09.2023г. и представена писмена защита в същото заседание, процесуалният представител на касаторите адв. Ножарова е направила искане за присъждане на направените в производството разноски, включително тези за останалите съдебни инстанции, освен за настоящата такава. В писмената защита и в отделно представен списък на разноските изрично е посочено, че се претендират такива и за производствата по адм.д. № 873/2022г. на АС – гр. Пловдив и адм.д. № 11805/2021г. на ВАС за А. Дердерян и по адм.д. № 873/2022г. на АС – гр. Пловдив, адм.д. № 11805/2021г. на ВАС и адм.д. № 2578/2019г. на АС – гр. Пловдив за Е. Цекова. Такова искане е направено също и при разглеждане на делото в първата инстанция, включително след връщане на делото за ново разглеждане, както и пред ВАС при разглеждане на делото за първи път в касационната инстанция. Настоящият състав се е произнесъл по направеното искане за присъждане на разноски за касационната инстанция в настоящото производство, но не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на разноски за разглеждане на делото в останалите инстанции, тъй като в случая делото е било върнато за ново разглеждане от състав на ВАС. Съгласно чл. 143 ал. 4 АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен“. В случая А. Дердерян и Е. Цекова са били заинтересовани страни в първоинстанционното производство, за които административният акт е благоприятен като издаден по подадено от тях и други съсобственици заявление. Съгласно пък чл. 226 ал. 3 АПК в случаите на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, по претенциите на страните за разноските се произнася първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, а в случаите на отмяна на решението на първоинстанционния съд по разноските за производството във всички инстанции при отправена претенция в този смисъл се произнася ВАС с окончателното решение. Във връзка с горното настоящият състав намира, че постановеното на 11.10.2023г. решение № 9515 по адм. д. № 3833 по описа за 2023г. следва да бъде допълнено, тъй като в случая са налице условията, които са предпоставка за присъждане на разноски за всички инстанции, а именно: разноските са поискани в хода на съдебното производство и пред първата инстанция /и при двете разглеждания на делото пред тази инстанция/, както и пред касационната инстанция в първото разглеждане на делото пред тази инстанция, като в случая са били налице условия за присъждане на разноски за водене на делото пред всички инстанции. С решение № 9515 от 11.10.2023г. е отменено решение № 2248 от 29.11.2022г. по адм. д. № 873/2022г. по описа на АС – гр. Пловдив, постановено при повторно разглеждане на делото в първата инстанция след отменително решение по адм.д. № 11805/2021г. на ВАС и е постановено ново решение, с което е отхвърлена жалбата на К. Дерменджиева и Б. Дерменджиев против заповед № 19ОА – 1306 от 06.06.2019г. на кмета на община Пловдив в една част, а в друга част решението на АС – гр. Пловдив по адм.д. № 873/2022г. е обезсилено и е прекратено производството по делото. На основание чл. 143 ал. 4 от АПК, съобразно изхода на спора и във връзка с чл. 226 АПК, на заинтересованите страни в производството пред първата инстанция и ответници в касационната инстанция А. Дердерян и Е. Цекова следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за всички инстанции, за които са представени и доказателства, че са строени. Налице е пропуск за присъждане на разноските в диспозитива на съдебното решение по отношение на искането за разноски за разглеждане на делото във всички инстанции, като не са присъдени претендираните и доказани такива като сторени в производствата по адм.д. № 2578/2019г. на АС – гр. Пловдив, по адм.д. № 11805/2021г. на ВАС и по адм.д. № 873/2022г. на АС – гр. Пловдив, като съдът се е произнесъл по искането за присъждане на разноски само за касационната инстанция по адм.д. № 3833/2023г. на ВАС. Поради това решението следва да бъде допълнено с присъждане на разноски и за останалите инстанция в претендирания размер, за което са представени доказателства. Във връзка с горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът