Определение № 8034 от 21.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4215/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от 1. Община Камено, представлявана от кмета, 2. Общински съвет – Камено, представляван от председателя, 3. Кметство [населено място], представлявано от кмета, 4. Кметство [населено място]; представлявано от кмета, 5. Кметство [населено място], представлявано от кмета; 6. Кметство [населено място], представлявано от кмета 7. Кметство [населено място] връх, представлявано от кмета, 8. Кметство [населено място], представлявано от кмета 9. Кметство [населено място], представлявано от кметския наместник 10. Кметство [населено място] извор, представлявано от кметския наместник 11. Кметство [населено място], представлявано от кметския наместник, 12. Кметство [населено място], представлявано от кметския наместник, 13. Кметство [населено място], представлявано от кметския наместник, 14. Кметство [населено място], представлявано от кметския наместник, 15. Средно училище „Христо Ботев“, [населено място], представлявано от директора 16. Основно училище „Христо Ботев“, [населено място], представлявано от директора 17. Основно училище „Иван Вазов“, [населено място], представлявано от директора 18. Начално училище „Братя Миладинови“, [населено място],представлявано от директора 19. Детска градина „Слънце“, [населено място]; представлявана от директора 20. Детска градина [населено място], представлявана от директора, 21. Детска градина [населено място],представлявана от директора, 22. Детска градина [населено място] връх; представлявана от директора, 23. Детска градина [населено място], представлявана от директора, 24. Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост, [населено място], представляван от директора, всички чрез адв. Ж. Бойчев, против определение № 1804/17.10.2022 г., постановено по адм. дело № 1803/2022 г. по описа на Административен съд /АС/ – Бургас, с което жалбата им против заповед № 8121К-5008/13.06.2022 г. на Министъра на вътрешните работи в частите й по т. 1 и т. 4, с която се закрива Районно управление - Камено и се създава Участък - Камено при Второ районно управление – Бургас е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, както и искането им за спиране изпълнението на заповедта. По подробно изложени доводи жалбоподателите оспорват определението като неправилно и незаконосъобразно. Считат, че не само се касае за акт, който засяга техни законни права и интереси, но и на неограничен кръг лица, поради което може да се твърди, че се касае за общ административен акт, по смисъла на чл. 65 АПК. Иска се определението да бъде отменено. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, поддържа становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Счита, че постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 230 АПК, от надлежни страни, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за тях. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че предмет на съдебен контрол е заповед№ 8121К-5008/13.06.2022 г. на министъра на вътрешните работи в частите й по т.1 и т. 4, издадена на основание чл. 33, т. 9, чл.145, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с която е изменена т. 1 от заповед рег.№ 8121К-530/24.02.2015г. на министъра на вътрешните работи, с която е утвърдена щатната численост на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД МВР)-Бургас. С т. 1 от заповедта, която се оспорва, е наредено съкращаване на щатната численост на ОД МВР-Бургас с общо 39 щатни бройки, в т.ч. 12 за държавни служители с висше образование, 24 за държавни служители със средно образование и 3 бройки за лица, работещи по трудово правоотношение, както и закриване на Районно управление - Камено. С т. 4 от заповедта, в щата на ОДМВР-Бургас са включени 36 щатни бройки, в т.ч. 12 за държавни служители с висше образование, 24 за държавни служители със средно образование, като се създава Участък - Камено при Второ районно управление - Бургас. Атакуваната заповед е издадена с посочено правно основание чл. 145, ал. 1 ЗМВР. Съгласно този текст министърът на вътрешните работи утвърждава функционалните задължения, организационните структури и щатовете на структурите по чл. 33, т. 7 и чл. 37, сред които съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР са областните дирекции. Съдът е приел, че в чл. 42, ал. 1 ЗМВР е посочено, че областните дирекции на МВР се създават на териториален принцип, като районите им на действие се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, а съгласно ал. 3 на чл. 42 ЗМВР, в областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. По отношение на посочените звена – районни управление, чл. 42, ал. 4 ЗМВР визира, че те се създават със заповед на министъра на вътрешните работи в областните дирекции на МВР, а по отношение на участъците, ал. 6 на чл. 42 предоставя правомощие на министъра при условията на ал. 3 със заповед да създава и закрива участъци в отделни населени места на обслужваната от районните управления територия в рамките на утвърдения числен състав и средства за работна заплата. При така установеното и при анализ на характера на заповедта издадена от министъра на вътрешните работи, съдът е направил извод, че същата е издадена в рамките на предоставените му по закон правомощия и е израз на преценка на управление на финансовите, материалнотехническите и човешки ресурси на министерството, съгласно чл. 33, т. 6 и т. 7 ЗМВР. Тази заповед засяга разпределението на тези ресурси на териториален принцип в едно структурно звено на министерството и има организационен и вътрешно-служебен характер, поради което не представлява индивидуален, общ или нормативен административен акт. С оглед изложеното съдът е приел, че доколкото спрямо жалбоподателите не се установява пряк и непосредствен личен интерес от търсената съдебна защита, по аргумент от чл. 15, ал. 1 АПК, съдебното производство подлежи на прекратяване поради недопустимост. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е оставил без разглеждане жалбата, както и искането за спиране на заповедта и е прекратил производството по делото Определението е правилно. Въз основа на представените по делото доказателства и относимата нормативна уредба съдът е направил обстоен анализ на процесната заповед, като е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. По своята правна същност и съдържание, заповедта представлява вътрешнослужебен акт, издаден от министъра на вътрешните работи в качеството му на ръководител на администрацията на МВР, в това число и като едноличен орган на изпълнителната власт. Изводите на съда относно характера на акта са обосновани с оглед съдържанието на заповедта. Със същата са разпоредени действия, засягащи организацията на работата на служители на министерството, тяхната численост и разпределение на длъжности от определено териториално звено. Както правилно е приел съда, заповедта няма как да има за пряка правна последица засягане на права и законни интереси на трети лица, външни за това ведомство, независимо, че има отношение към осъществяването на основни дейности на ведомството, възложени му по закон. Посочените актове, наречени в административноправната теория вътрешно-служебни актове, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежат на контрол, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. В случая липсва такова засягане, актът има само вътрешно, но не и външно действие - не засяга права и интереси на граждани и юридически лица. Същият има само вътрешно-организационен, изцяло служебен характер. С обжалваната заповед не се засягат права, свободи или законни интереси на граждани и организации, поради което не може да намери приложение общата клауза за обжалваемост по чл.120, ал.2 от КРБ. Според изложеното в т.6 от мотивите на решение № 21/26.10.1995г. по к.д.№ 18/1995г. на Конституционния съд, оспорването на вътрешнослужебните актове по съдебен ред е допустимо само в случаите, когато същите са изгубили своя чисто тълкувателен или вътрешен характер и проявяват действие „навън“ – спрямо трети лица /граждани и юридически лица/, какъвто процесният случай не е. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове. Материалноправното основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебно обжалване на административния акт, като е недопустимо обжалването му от лице/лица, чиито права и интереси не са нарушени или застрашени. Заповедта е издадена на основание чл.145, ал. 1 ЗМВР, не притежава белезите нито на индивидуален, нито на общ административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 и чл. 65 АПК, а същата има вътрешно - служебен характер. За пълнота следва да бъде отбелязано, че МВР осъществява нормативно установената си дейност на цялата територия на Република България, като начина по който се осигурява тази дейност е израз на вътрешноведомствени и организационно –управленски решения. Предвид изложеното правилно е прието от първоинстанционния съд, че процесната заповед няма белезите на индивидуален, общ или подзаконов административен акту който да подлежи на съдебен контрол. Наведените в частната жалба доводи касаят неправилност на заповедта и са индентични с изложените в жалбата, с която е сезиран първоначално съда. Същите са обсъдени подробно от първоинстанционния съд, поради което не следва да бъдат обсъждани повторно. Въз основа на всичко гореизложено, като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и е оставил без разглеждане жалбата и съответно искането за спиране на заповедта, административният съд е постановил правилно определение, което съответства на разпоредбите на материалния закон и фактите по делото. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно, не са налице сочените основания за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,