Определение № 9936 от 24.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8563/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на Община Доспат срещу определение № 909/27.06.2024 г., постановено по адм. д. 99/2024 г. по описа на Административен съд – Смолян (АС - Смолян), с което е оставено без уважение искането за изменение, в частта за разноските, на разпореждане № 444/27.03.2024 г., постановено по адм. д. № 99/2024 г. по описа на АС – Смолян. В частната жалба се твърди, че разноски не следва да се присъждат в полза на оспорващия в хипотезата на прекратяване на производството поради отпадане на правния интерес от оспорването поради преустановяване/оттегляне на неоснователното действие, какъвто е спорния случай. Иска да бъде отменено обжалваното определение като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, и да се постанови ново, с което да се уважи искането за изменение на разпореждането в частта относно разноските. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът П. Т. З. оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Върховният административен съд, Пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 909 от 27.06.2024 г., постановено по адм. д. № 99/2024 г. по описа на АС - Смолян е отхвърлено искането на кмета на Община Доспат за изменение, в частта за разноските, на разпореждане № 444/27.03.2024 г., постановено по адм. д. № 99/2024 г. по описа на АС – Смолян. Административният съд в изпълнение на определение № 6159/21.05.2024 г., постановено по адм.д. 4611/2024 г. е приел, че е надлежно сезиран с искане по чл. 248 от ГПК, но при разглеждането му по същество е обосновал извод, че не са допуснати грешки при определянето на дължимите разноски и не е налице основание за изменение на влязлото в сила разпореждане. Така постановеното определение е валидно и допустимо, но неправилно. С разпореждане № 444/27.03.2024 г., постановено по адм. д. № 99/2024 г. по описа на АС – Смолян на основание чл. 253, ал. 2 е оставена без разглеждане жалбата/искането на П. З. против Община Доспат. Административният съд е приел, че за П. З. не е налице правен интерес за искането му да бъдат премахнати лично и фамилно му име от интернет-страницата на Община Доспат, защото е извършено заличаване и са останали само инициалите П.Т.З. Съобразно този изход на спора първата инстанция е присъдила претендираните от П. З. разноски. Допустимостта на искането по чл. 248 от ГПК е преценена от друг тричленен състав на Върховния административен съд, с което АС-Смолян се е съобразил с постановяване на атакуваното пред настоящата инстанция определение № 909 от 27.06.2024 г.. Необосновано обаче АС – Смолян е приел, че не са налице причини да се измени разпореждане № 444/27.03.2024 г., като е изложил незаконосъобразни мотиви за дължимост на присъдените с окончателния съдебен акт разноски. И в двата съдебни акта липсват фактически и правни изводи относно обработването на личните данни на П. З. от Община Доспат като начин, период и основание, респективно време и основания за заличаването им, а са съобразени само изявленията на двете страни по делото, че искането на П. З., по което е образувано адм.д. 99/2024 г. по описа на АС – Смолян е удовлетворено. Следователно въобще липсва установяване относно поведението (действия или бездействия/виновни или не), на която от страните по делото е станало причина за образуване и прекратяване на делото. Обвързващи мотиви са формирани само по отношение липсата на правен интерес за П. З. като основание за оставяне без разглеждане на исковата му молба/прекратяване на производството по делото. Разпореждане № 444/27.03.2024 г., чието изменение в частта относно разноските е предмет на обжалваното определение, е влязло в сила в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на П. З. и производството по адм. д. 99/2024 г. по описа на АС - Смолян е прекратено поради липса на правен интерес (чл. 159, т. 4 от АПК), поради което настоящата инстанция е обвързана с него и това правно основание трябва да бъде съобразено при определяне на отговорността за разноските по това дело. По принцип отговорността за разноски е в зависимост от изхода на спора по делото и се понасят от страната, която го е загубила, но всяка отделна хипотеза е изрично предвидена в закона. Прекратяване на делото обикновено предполага, че жалбоподателят го е загубил, респективно законът предвижда ответната страна да има право на разноски, но само ако не е станала причина за образуването му. Отговорността за разноски е законоустановена и обективна в зависимост от изхода на спора. По изключение от правно значение е поведението на страните по делото. На основание чл. 143, ал. 2 от АПК само при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения акт т.е. ответникът с действията си е повлиял върху изхода на спора, разноските се възлагат в тежест на ответната страна, защото в тази хипотеза е постигнат целеният от оспорването краен резултата т.е. крайният изход от спорната ситуация фактически е в полза на жалбоподателя. Липсата на правния интерес от оспорването представлява друго основание за прекратяване на производството и не е предвидено да поражда същото право на разноски за оспорващия дори и в случаите, когато крайният изход от спорната ситуация фактически е в полза на жалбоподателя. Идентична е процесуалната уредба относно разноските в чл. 78 от ГПК, но поведението на ответника се преценява в определени ситуации, за да бъдат възложени разноските в тежест на ищеца, в чиято полза е приключил спора (чл. 78, ал. 2 от ГПК). ГПК не предвижда хипотеза, при която ищецът да има право на разноски при прекратяване на делото, поради което и присъждането в полза на П. З. при съответно прилагане на чл. 78 от ГПК във връзка с чл. 143 от АПК не кореспондира със съдържанието на цитираната разпоредба. Прилагането по аргумент на противното е необосновано при наличие на формални основания за възникване на обективна отговорност за разноски в процеса, поради което и настоящият съдебен състав не споделя цитираните от ответника съдебни актове, които нямат сила на задължително тълкуване на приложимата правна норма. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че в хипотезата, при която е прекратено производството по делото пред АС – Смолян, П. З. няма право да му бъдат присъдени претендираните от него разноски, респективно съдът е допуснал нарушение на закона като е определил разноските в негова полза и е трябвало да измени разпореждането си по отправеното изрично искане в този смисъл в процедурата по чл. 248 от ГПК. С оглед изложеното обжалваното определение трябва да бъде, а вместо него при условията на чл. 235 от АПК да бъде постановено друго, с което да бъде изменено разпореждане № 444 от 27.03.2024 г. по адм. д. № 99/2024 г. по описа на АС – Смолян като бъде отхвърлено искането за разноски. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение