Решение № 2558 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1526/2010 г.
ВАСI отделение21.02.2012reporting judge т Фани Найденова
Ruling
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Чек Дежене България" ЕООД, с адрес на управление в гр. София, бул. "Дондуков" № 11, ет. 8, представлявано и управлявано от Марк Бюисон, гражданин на Франция, срещу Заповед № ЗМФ-24/13.01.2010 г. на Министъра на финансите. ОСЪЖДА "Чек Дежене България" ЕООД, с адрес на управление в гр. София, бул. "Дондуков" № 11, ет. 8, представлявано и управлявано от Марк Бюисон, гражданин на Франция, да заплати на Министерство на финансите на Република България юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Grounds
Решение № 2558 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1526/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от "Чек Дежене България" ЕООД, с адрес на управление в гр. София, представлявано и управлявано от Марк Бюисон, гражданин на Франция, срещу Заповед № ЗМФ-24/13.01.2010 г. на Министъра на финансите, с която на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор и чл. 209, ал. 3, т. 4 от ЗКПО е отнето разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна, издадено със Заповед № ЗМФ-137/12.02.2004 г. Изложени са доводи за незаконосъобразност, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Изложени са доводи за нищожност на заповедта, поради липса на форма и несъдържаща подписа на издателя на акта - министъра на финансите. Поддържа се, че заповедта е издадена на основание разпоредби, които не са действащи към периода на възникване на юридическите факти, послужили като основание за издаването й - чл. 209, ал. 3, т. 4 ЗКПО, която е в сила от 01.01.2010 г. Изложени са доводи за противоречие на Наредба № 7 със Закона за защита на конкуренцията. Иска се прогласяване на заповедта за нищожна или отмяната й като незаконосъобразна. Ангажирани са доказателства. Претендира се заплащане на направените по делото разноски. Ответната страна - министърът на финансите, чрез процесуалния представител юрк. Цветанова, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна, необоснована и недоказана. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена от юридическо лице с право на оспорване при наличие на предпоставките по чл. 147, ал. 1 АПК и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: По възражението за нищожност, поради неустановеност на подписът върху заповедта и липса на форма: Неоснователно е поддържаното възражение за нищожност, поради липса на форма. Видно от оспорената заповед, същата отговаря на изискванията за форма на индивидуален административен акт, съобразно чл. 59, ал. 2 АПК, а именно: издадена е в писмена форма, съдържа наименованието на органа, който я издава, съдържа се наименование на акта, адресатът на акта, фактически и правни основания за издаването й, посочено е пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, съдържа дата на издаване, подпис на лицето издало акта. Доколкото се оспорва подписът върху акта като неположен от министъра на финансите Симеон Дянков, от чието име е издаден акта, по делото са допуснати и приети единична и тройна съдебно-графологична /почеркова/ експертизи със задача: след анализ на процесния документ и приобщения по делото сравнителен материал, да даде заключение дали подписът върху Заповед № 24/13.01.2010 г. е положен от министър Симеон Дянков. Заключението по тройната съдебно-графологична експертиза е, че подписът върху Заповед № 24/13.01.2010 г., върху двата оригинала, които се намират у страните и на ксерокопието, приложеното по делото, е положен от министър Симеон Дянков. При така установените по делото факти, с приетата тройна съдебно-графологична /почеркова/ експертиза, доводът за нищожност на оспорената заповед, поради неподписването й от издателя на същата - министър Симеон Дянков, е неоснователен. Заповедта отговаря и на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - фактически и правни основания за издаването й. Посочено е правното основание за отнемане на разрешението - чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор и чл. 209, ал. 3, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в които текстове са визирани предпоставките за отнемане на разрешението, като в заповедта изрично са вписани и фактическите основания за прилагане на цитираните разпоредби - операторът е издал ваучери за храна над разпределената му номинална стойност за 2009 г., надлежно констатирано от контролните органи на Националната агенция по приходите. Във връзка с поддържаното в жалбата твърдение за нищожност на заповедта в резултат на противоречие на Наредба № 7 със Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за защита на конкуренцията, производството по настоящото дело е било спряно с определение от 25.01.2011 г., до приключване с окончателен съдебен акт на адм. д. № 10743/2010 г. на 5-членен състав на ВАС и адм. д. № 9814/2009 г. на Вас, първо отделение. Производството е възобновено с определение от 29.09.2011 г., поради отпадане на основанието за спиране. С решение по адм. д. № 19743/2010 г. на 5-чл. състав на ВАС е оставено в сила решение № 8646 от 25.06.2010 г. по адм. д. № 1791/2010 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата по реда на чл. 185 АПК на "Чек Дежене България" ЕООД за обявяване на нищожност или отмяна поради незаконосъобразност на разпоредбите на чл. 11, алинеи 4 и 5, чл. 12, алинеи 1 и 3 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.2003 г., в сила от 25.07.2003 г., изм. и доп., бр. 1 от 06.01.2009 г. Пред ВАС, шесто отделение, е било образувано и друго производство - адм. д. № 2443/2010 г. по жалба на "Чек Дежене България" ЕООД срещу чл. 12, ал. 1 от Наредба № 7 от 09.07.2003 г. в редакцията на текста към ДВ, бр. 7 от 2010 г., в сила от 26.01.2010 г. Това оспорване също е отхвърлено с решение № 9852/14.06.2010 г. по адм. д. № 2443/2010 г., на ВАС, 6 о., оставено в сила с решение № 1485/01.02.2011 г. по адм. д. № 10801/2010 г. на 5-чл. състав на ВАС. Пред ВАС, седмо отделение, е било образувано и друго производство - адм. д. № 10206/2010 г. по жалба на "Чек Дежене България" ЕООД против § 2, 3, 6, 8 и 9 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 09.07.2003 г., обн., ДВ, бр. 58/30.07.2010 г., в сила от 01.08.2010 г. Това оспорване също е отхвърлено с решение № 8245/10.06.2011 г. по адм. д. № 10206/2010 г. При наличие на предпоставки по чл. 159, т. 6 и 7, във връзка с чл. 193, ал. 2 АПК, с определение № 8515/15.06.2011 г. по адм. д. № 9814/2009 г. на ВАС, I о., производството по оспорване на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 7 от 09.07.2003 г. е прекратено. Предвид изричното произнасяне с влязло в сила решение на ВАС по оспорване по реда на чл. 185 АПК на различни текстове от Наредба № 7 от 09.07.2003 г., с отхвърляне на жалбите за нищожност и незаконосъобразност на Наредба № 7, поддържаните в настоящото производство твърдения за нищожност на оспорената заповед, произтичащи от нищожност и незаконосъобразност на Наредба № 7, са неоснователни. Поддържа се твърдението за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с това, че дружеството-жалбоподател не е бил уведомен за започването на административното производство, съобразно изискванията на чл. 26 АПК. Разпоредбата на чл. 26 АПК предвижда задължително уведомяване на заинтересованите граждани и организации за започналата процедура по издаване на акта, освен заявителя. Разпоредбата има предвид преди всичко третите лица, извън създаденото правоотношение заявител-орган, които биха били заинтересовани лица. В случая дружеството-жалбоподател не е трето лице по отношение на създадените правоотношения с издаденото разрешение - Заповед № ЗМФ-137/12.02.2004 г. на министъра на финансите, с която на "Чек Дежене" е разрешено да упражнява дейност като оператор на ваучери за храна, както и Заповеди № ЗМФ-10/07.01.2009 г. за определяне на номиналната стойност за годината, изменена - увеличена за дружеството със заповеди № ЗМФ-65/29.01.2009 г. и № ЗМФ-949/26.06.2009 г. в частта за определената на дружеството номинална стойност общо - 22,5 млн. лв. Заповедта е издадена по силата на закона и въз основа на констатирано от органите на НАП нарушение във връзка с издаденото разрешение, като акта за констатация на нарушението - издадени от дружеството ваучери за храна над разпределената номинална стойност за 2009 г., е бил връчен на дружеството-жалбоподател. С оглед установените по надлежния ред предпоставки за отнемане на разрешението, предварително уведомяване на дружеството за издаване на заповедта за отнемане на разрешението, не е изискуемо. По изложените съображения твърдението за съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, е неоснователно. По твърденията за противоречие на заповедта с материалноправни разпоредби: В жалбата се твърди, че заповедта е издадена на основание разпоредби, които не са действащи към периода на възникване на юридическите факти, послужили като основание за издаването й. Възраженията са неоснователни. Оспорената заповед на министъра на финансите е издадена на 13.01.2010 г. на основание действащи разпоредби, към момента на издаването й, а именно: чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор и чл. 209, ал. 3, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Разпоредбите на основание, на които е издадена заповедта са чл. 209, ал. 3, т. 4 ЗКПО, изм., обн., ДВ, бр. 106/12.12.2008 г. и чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7 от 09.07.2003 г., изм., обн., ДВ, бр. 1/06.01.2009 г. И на двете разпоредби, след като са приети и обнародвани в ДВ, им е придадено отложено действие - влизат в сила, считано от 01.01.2010 г. Разпоредбата на чл. 209, ал. 3, т. 4 от ЗКПО е приета със ЗИДЗКПО, обн., ДВ, бр. 106/12.12.2008 г. С § 12, т. 2 от ЗИДЗКПО, в чл. 209 се правят следните изменения: "Алинея 3 се изменя така: "
Разрешението се издава от министъра на финансите въз основа на конкурс и се отнема, когато: 4. "операторът е издал ваучери за храна над разпределената му номинална стойност за съответната година". Законът влиза в сила от 01.01.2009 г., с изключение на § 12, т. 2, т. е. за чл. 209, ал. 3, т. 3 и 4 ЗКПО, които влизат в сила от 01.01.2010 г. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7 е приета с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2003 г., обн., ДВ, бр. 1 от 06.01.2009 г. С § 5 НИД на Наредба № 7 се правят следните изменения и допълнения: в ал. 1 се създават т. 3 и 4, т. е. въвеждат се нови основания за отнемане на издаденото разрешение. Съгласно текста на чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7, издаденото разрешение се отнема, когато: "операторът е издал ваучери за храна над разпределената му номинална стойност за съответната година". Текста на новата разпоредба е обнародван в ДВ, бр. 1 от 06.01.2009 г. Действието му е отложено за след една година - влиза в сила от 01.01.2010 г., съгласно § 15 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 7. Със ЗИДЗКПО, обн., ДВ, бр. 106/12.12.2008 г., в сила от 01.01.2009 г. са приети, както изменения в чл. 209, ал. 3 - нова т. 4, с § 12, така и са приети нови разпоредби от ЗКПО, в Част Шеста "Административнонаказателни разпоредби" - Глава тридесет и пета "Административни нарушения и наказания", а именно: "с § 14 ЗИДЗКПО, се създават чл. 277а и чл. 277б:
Чл. 277а. Оператор на ваучери за храна, който издаде ваучери за храна над разпределената му за съответната година номинална стойност се наказва с имуществена санкция в размер от 10 до 15 000 лв.
Чл. 277б. Оператор на ваучери за храна, който не представи справка за предоставените и изплатени (осребрени) ваучери, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв., а при повторно нарушение - в размер от 2000 до 2500 лв."
Тези разпоредби са в сила от 01.01.2009 г., видно от ПЗР от ЗИДЗКПО, ДВ, бр. 106 от 12.12.2008 г., съгласно § 19: "Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на § 12, т. 2 относно чл. 209, ал. 3, т. 3 и 4, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.".
Административният орган - министърът на финансите, е издал оспорената заповед, съобразно предоставената му от закона компетентност за това, считано от 01.01.2010 г. и при наличие на предпоставките "операторът е издал ваучери за храна над разпределената му номинална стойност за съответната година", като съответната година, съобразно мотивите на заповедта, е 2009 г. през която операторът е осъществил фактическото действие, обосноваващо предпоставките за отнемане на разрешителното, което действие, считано от 01.01.2009 г. е определено с изрична законова разпоредба от ЗКПО, за административно нарушение.
За такова действие - издаване на ваучери за храна над разпределената му номинална стойност за 2009 г., дружеството е подлежало на наказание с имуществена санкция по чл. 277а ЗКПО, нов, в сила от 01.01.2009 г.
Отделно, за същото действие - издаване на ваучери за храна над разпределената му номинална стойност през 2009 г., считано от 01.01.2010 г. на дружеството може да бъде отнето и разрешението на оператор на ваучери за храна. С влизане в сила на разпоредбите на чл. 209, ал. 3, т. 4 ЗКПО и чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7, считано от 01.01.2010 г., министърът на финансите има правомощието по закон да отнеме разрешението на оператор на ваучери, който е издал ваучери за храна над разпределената му номинална стойност за "съответната" година.
В случая "съответната" година е 2009 г., когато е извършено нарушението по чл. 277а ЗКПО, в сила от 01.01.2009 г.
Фактическото основанието за отнемане на разрешението е констатирано от органите на НАП нарушение от страна на "Чек Дежене България" ЕООД във връзка с издаденото разрешение. Безспорно е установено, че дружеството-жалбоподател в качеството му на оператор е издало ваучери за храна над разпределената му номинална стойност за 2009 г. с 14 932 680 лв. Разрешената на дружеството номинална стойност за ваучери за 2009 г. е 22,5 млн. лв., като първоначалната Заповед на МФ № ЗМФ-10/07.01.2009 г. е за 15 млн. лв., последващо изменена със Заповед на МФ № ЗМФ-949/26.06.2009 г. на 22,5 млн. лв. Установено с проверка на НАП е, че дружеството за периода 07.01.-31.10.2009 г. е издало ваучери с номинална стойност 37 389 564 лв., т. е. установено е превишение с издадени ваучери на стойност от 14 932 680 лв. към 31.10.2009 г.
Не е оборена фактическата констатация в акта, на база надлежна констатация на НАП.
В жалбата не се съдържа оспорване на тази констатация, като едва в писмената защита, представена в хода по същество от процесуалните представители на дружеството-жалбоподател, се прави възражение по тази констатация. Тези възражения не са подкрепени с каквито и да е доказателства в тази насока, не са оборени надлежно оформените констатации на НА, поради което възраженията в тази част са неоснователни.
От приложените по делото доказателства, се установява, че до 31.10.2009 г. дружеството жалбоподател е издало ваучери за храна над разпределената му номинална стойност, надвишаваща с 14 932 680 лв. разпределената му годишна квота, т. е. за десет месеца от 2009 г., към 31.10.2009 г. дружеството-жалбоподател е надвишило с 14 932 680 лв. квотата, която му е разпределена до края на същата годината - до 31.12.2009 г.
Приетите текстове от ЗКПО и от Наредба № 7 предоставят право на органът, издал разрешението, да го отнеме при наличие на нововъведените от 01.01.2009 г. предпоставки, а именно: "когато операторът е издал ваучери за храна над разпределената му номинална стойност за съответната година".
Считано от влизане в сила на разпоредбите, оператори, които са издали за съответната година ваучери за храна над разпределената им номинална стойност, освен, че могат да бъдат санкционирани с имуществена санкция по чл. 277а ЗКПО, също могат да бъдат лишени от издаденото им разрешение, с отнемането им от органа, който го е издал.
При наличие на издадени ваучери с номинална стойност над разпределената за съответната година - 2009 г., дружеството-жалбоподател е осъществило разпоредбата на чл. 277а ЗКПО, в сила от 01.01.2009 г.
С това действие, към 01.01.2010 г. са били налице фактическите основания за отнемане на разрешението, поради това, че органът придобива право да отнеме разрешително, считано от 01.01.2010 г. Оспорената заповед, като издадена след тази дата е съобразена с действащите разпоредби от ЗКПО и Наредба № 7 в сила от 01.01.2010 г.
Разрешението не е отнето с обратна дата, а занапред - за 2010 г., при действието на разпоредбите, визиращи предпоставките за отнемане.
Предпоставките, въз основа на които е отнето разрешението, са осъществени при действието на разпоредби от ЗКПО, които квалифицират това действие - издаването на ваучери за храна над разпределената им номинална стойност, като административно нарушение, с приемане на новите разпоредби на чл. 277а и 277б ЗКПО, обн., ДВ, бр. 106 от 12.12.2008 г., които разпоредби са в сила от 01.09.2009 г.
Да се приеме твърдението на жалбоподателя, че считано от 01.01.2010 г. може да продължи да извършва нарушението и едва за констатирано нарушение през тази година - 2010 г., може да му бъде отнето разрешението, е в противоречие с обсъдените по-горе законови разпоредби, и по-специално разпоредбата на чл. 277а ЗКПО, в сила от 01.01.2009 г., с която това действие е квалифицирано като административно нарушение, за което е предвидена санкция от 10 до 15 000 лв. Така че, считано от 01.01.2009 г. дружеството-жалбоподателя е било с ясното съзнание, че осъществява състава на административно-наказателната разпоредба от ЗКПО, с издаването на ваучери за храна, които са над разпределената му номинална стойност на издавани от него ваучери по издаденото разрешение от министъра на финансите и последващите заповеди от 2009 г. Отделно, жалбоподателят е бил наясно, че считано от 01.01.2010 г. за това поведение може да бъде му отнето разрешението като оператор на ваучери за храна.
Съдържащото се в текста на чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7 условие, даващо основание за отнемане на издаденото разрешение, е когато "операторът е издал ваучери за храна над разпределената му номинална стойност за съответната година".
Това условие е било налице за 2009 г., когато е осъществен състава на разпоредбата на чл. 277а ЗКПО, в сила от 01.01.2009 г.
Оспорената заповед на МФ е издадена след 01.01.2010 г., т. е. при действието на чл. 209, ал. 3, т. 4 ЗКПО и чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7, и при фактически основания, осъществени през 2009 г., която е "съответната" година, когато е осъществено действието, а именно: "операторът е издал ваучери за храна над разпределената му номинална стойност".
Изменението на относимите към разрешителния режим законови предпоставки, водещи до отнемане на разрешението, е публикувано в ДВ, бр. 106 от 12.12.2008 г. и ДВ, бр. 1/06.01.2009 г. и считано от обнародване на измененията в ЗКПО и Наредба № 7, т. е. след 01.01.2009 г. операторът е следвало да съобразява поведението си, съобразно приетите нови разпоредби от ЗКПО, в сила от 01.01.2009 г.
Доколкото нарушението - издаването на ваучери за храна с номинал 37 389 564 лв., при разпределена му квота - 22 500 000 лв., т. е. над разпределената му квота с 14 932 680 лв., е извършено от "Чек Дежене България" ЕООД през 2009 г., по-точно до 31.10.2009 г., което при действието на чл. 277а ДОПК, в сила от 01.01.2009 г., същото може да се определи като съзнателно поведение в нарушение на издаденото му разрешение, както и нарушение на вече приета разпоредба, определяща такова действие за административно нарушение, с предвидена по закон имуществена санкция. Това поведение и извършеното действие - издаване на ваучери за храна, значително надхвърлящи по стойност квотата по разрешението, обосновава наличие на законово основание за отнемане на разрешението, считано от 01.01.2010 г. Да се приеме противното, означава да се толерира едно поведение от страна на дружеството, несъвместимо с принципите на разрешителния режим и представляващо нарушение на законови разпоредби.
Обсъденото действие на "Чек Дежене България" ЕООД, в нарушение на издаденото му разрешение и законови разпоредби, има и пряк негативен ефект върху приходната част на държавния бюджет за 2009 г., съобразно законовото третиране на ваучерите за храна като социални разходи, неподлежащи на облагане с корпоративен данък по ЗКПО и по ЗДДФЛ, респективно върху приходната част по ДОО, тъй като върху стойността им не се начисляват и внасят осигурителни вноски.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при издаване на заповедта са приложени материално правна разпоредба с обратно действие, без изрично да им е придадено такова действие.
Обжалваната заповед е издадена въз основа на действащи законови и подзаконови разпоредби.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от Закона за нормативните актове, в заключителните разпоредби се включват правилата, с които се придава обратна сила на акта, отлага се неговото действие или то се ограничава за част от територията на страната.
В случая заповедта е издадена въз основа на разпоредби с отложено действие - за след една година от обнародването им в "Държавен вестник" и при действието на същите, в сила от 01.01.2010 г., административният орган - министъра на финансите е упражнил правомощията си за отнемане на разрешението при определени предпоставки, за съответната година, за която са в сила и са действащи санкционните разпоредби на ЗКПО, в сила от 01.01.2009 г.
Това отложено действие на разпоредбата, предоставяща правото на органа, издал разрешението, да го отнеме при въведените предпоставки, е единствено в интерес и защита правата на операторите с ваучери за храна, които считано от 01.01.2009 г. е следвало да съобразят поведението си през текущата 2009 г., за да не осъществят състава на разпоредбата, даваща основание за санкция по чл. 277а и чл. 277б ЗКПО, считано от 01.01.2009 г., както и на основание за отнемане на разрешението, с предоставени за това права на административния орган, считано от 01.01.2010 г.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7, в сила от 01.01.2010 г., дава правомощия на органа да отнеме разрешението на оператор на ваучери за храна при констатирано нарушение от негова страна през "съответната" година, която е година, за която издаването на ваучери над разрешената квота, е въведено като административно нарушение с измененията на ЗКПО, приети със ЗИД на ЗКПО, обн., ДВ, бр. 106 от 12.12.2008 г., които са в сила 01.01.2009 г. "Съответната година" по смисъла на приложимите разпоредби е всяка следваща след 01.01.2009 г., включително и 2009 г.
При констатирано нарушение от страна на дружеството-жалбоподател за 2009 г. на разрешителния режим, министърът на финансите е имал правомощията да отнеме разрешението с издаване на оспорения административен акт - Заповед № ЗМФ-24/13.01.2010 г., в съответствие с предоставените му правомощия считано от 01.01.2010 г. и при предпоставките на приложените законови и подзаконови разпоредби.
Заповедта на министъра за отнемане на разрешението е издадена на 13.01.2010 г., при действието на разпоредбите на чл. 209, ал. 3, т. 4 ЗКПО и чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7, и същата е законосъобразен акт, поради което оспорването й по жалбата на "Чек Дежене България" ЕООД, следва да се отхвърли, като неоснователно.
При този изход на делото, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено на основание чл. 143 АПК, вр. чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.