Определение № 779 от 18.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1686/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на Севдалин Н. М. и Гюнар Н. И. срещу определение № 1040 от 24.03.2017 г. по в.гр.д. дело №1289/ 16 г. на САС, с което по реда на чл.248 ал.1 от ГПК е отказано изменение на решение № 1000 на същия съд от 16.05.2016 г. по в.гр.д. № 1289/2016 г. в частта за разноските. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба ЗК [фирма] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което оставя без уважение молбата на пълномощника за изменение по реда на чл.248 ал.1 от ГПК на решение № 1000 на същия съд от 16.05.2016 г. по в.гр.д. № 1289/2016 г. в частта за разноските, съдът се е позовал, че липсва възможност, съставът постановил въззивното решение за пръв път да бъде сезиран с искане за изменение на първоинстанционното решение относно разноските на страната направени пред първата инстанция, при положение, че същата е пропуснала да поиска това по реда и в сроковете на чл.248 ГПК пред първоинстанционния съд.. Настоящата инстанция напълно споделя изразеното становище, доколкото това следва от разпоредбата на чл.248 ГПК, от която става ясно, че компетентен да се произнесе относно изменение или допълнение на един съдебен акт в частта за разноските е съдът, който е постановил последния. Неговото произнасяне подлежи на обжалване с частна жалба-ал.3 на цитирания член, по реда на който подлежи на обжалване актът, чието допълване се претендира. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита обжалваното определение за правилно, поради което