Определение № 29 от 02.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2400/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 12977/23.12.16г. на Д. Б. К. и Б. Д. Б., [населено място] за изменение на решение № 180/23.11.16г. по т.д.№ 2400/15г. на ВКС, І т.о. в частта за разноските, като искат да им бъдат присъдени направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК и същата е допустима и основателна. В мотивите на решение № 180/23.11.16г. по т.д.№ 2400/15г. на ВКС, І т.о. съдебният състав е посочил, че ответниците по касационната жалба са претендирали разноски и имат право на такива, но не са представили списък по чл.80 ГПК, както и доказателства за направени разходи, поради което съдът не присъжда разноски за касационното производство. Така направената констатация на съда не съответства на данните по делото. В отговора на исковата молба е описано като приложение „списък разноски”, но липсва самостоятелен документ. Независимо от това, след като изрично е посочено, че като разноски за касационното производство се претендира единствено заплатеният адвокатски хонорар, то молителите разполагат с право да искат изменение на решението по реда на чл.248 ГПК. На лист 44 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 30.07.15г., който е пропуснат да бъде обсъден от съдебния състав при произнасяне по отговорността за разноските. Видно от договора молителите са заплатили в брой уговореното възнаграждение за адвокат в размер на 4000 лв., поради което са налице основанията за изменение на поставеното решение в частта за разноски. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд