Определение № 48 от 03.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 12/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Д. г. с.-Пловдив против определение № 2* от 5.11.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 3* по описа за 2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 513 от 24.07.2008 г. за прекратяване производството по гр.д. № 559/2008 г. на Пловдивски районен съд като процесуално недопустимо. Ответникът по частната касационна жалба О. Р., обл. Пловдив не изразява становище по същата. Съдебното произвоство е образувано по искова молба на Д. агенция по горите-Пловдив и Д. г. с.-Пловдив против О. Р., област Пловдив за признаване за установено, че описаните гори са държавна собственост. Въззивният съд е потвърдил прекратителното първоинстанционно определение, като решаващите му мотиви са, че правото на собственост е възстановено на О. Р. в рамките на административно производство по ЗВСГЗГФ, в което е осъществен съдебен контрол върху материално-правните предпоставки за възстановяване правото на собственост, като държавата е взела участие в това съдебно производство чрез своя административен орган – ПК, поради което постановеното в административното съдебно производство решение има обвързваща сила за участвалите в производството лица и е недопустимо пререшаването на спора за собственост между същите лица. Касаторът счита, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 289 от 6.03.2001 г. по гр.д. № 1* от 2000 г. на ВКС, ІV г.о. С посоченото решение е дадено тълкувателно разрешение за задължението на гражданския съд да осъществи косвен съдебен контрол върху индивидуален административен акт – на поземлена комисия или административен съд – по чл.14, ал.3 от ЗСПЗ за възстановяване собствеността на земеделска земя. Тълкуването обаче касае случай, в който правата по административния акт са се противопоставили на лица, които не са участвали в административното производство, поради което е неотносимо към изводите в атакуваното определение, че е недопустимо пререшаване по гражданскоправен път на разрешен в административно съдебно производство спор между участвалите в това производство лица /в случая – държавата, дори и чрез друг неин орган и ползващото се от административния акт лице/. В обобщение не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение