Определение № 199 от 27.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2422/2017 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на К. Й. В. за отмяна на решение на Ямболски окръжен съд № 4/ 26.01.2016 г. по гр.д.№ 304/ 2015 г. Молителката поддържа, че това дело е образувано по искова молба на Т. В. И. за унищожаване на извършеното от него припознаване на детето М. Т. В.. По делото тя не е била надлежно представлявана, вместо нея се е явявала майка й и нает от нея адвокат. Счита, че е била лишена от възможността да участва в производството и поради това иска отмяна на постановеното решение. Съдът намира молбата за недопустима. Гражданско дело № 304/ 2015 г е образувано пред Ямболски окръжен съд по искова молба на Т. В. И. срещу К. Й. В. за унищожаване на припознаването от ищеца на детето М. Т. В.. Пред първата инстанция производството е приключило с решение от 26.01.2016 г., с което искът е отхвърлен. По жалба на Т. В. И. срещу първоинстанционния акт е образувано гр.д.№ 142/ 2016 г. на Бургаски апелативен съд, по което с решение № 57/ 11.05.2016 г. (в сила от 18.06.2016 г.) актът на първата инстанция е обезсилен. Обезсиленото съдебно решение не поражда последици, то не влиза в сила. След обезсилването му се счита, че не е имало обективирана правораздавателна воля в надлежен акт. Не съществува правен интерес да се иска отмяна на акт, чиито последици са заличени с обратна сила. Молбата за отмяна на такъв акт е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения съдът