Определение № 115 от 04.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 112/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. М. Н. против определение от 17.02.2009 год. по ч. гр. д. № 4974/2008 год. на Софийски градски съд, с което е върната частната му касационна жалба вх. № 5796/11.02.2009 год. против определение № 1* от 26.11.2008 год. по ч. гр. д. № 4974/2008 год. на Софийски градски съд. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложен в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да върне частната касационна жалба, съдът се е позовал на чл. 274, ал. 4 ГПК, според който, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Съдът е констатирал, че жалбоподателят е изчерпал реда за обжалване на разпореждането от 01.09.2008 год., с което Софийският районен съд прекратил производството по искове на жалбоподателя за парични вземания с цена общо по двата иска в размер на 170 лв., което обжалвано пред Софийски градски съд е приключило с определение от 26.11.2008 год. по гр. д. № 4974/2008 год. на същия съд, с което частната му жалба е оставена без уважение. Определението е правилно. С определение (наричано от съдилищата разпореждане) от 01.09.2008 год., Софийският районен съд прекратил производството по гр.дело № 9212/2008 год. образувано по искове на жалбоподателя П. М. Н. с цена на първия иск - 70 лв. за извършени от него ремонтни дейности и на втория 100 лв. за пропуснати ползи. Това определение е било обжалвано пред Софийски градски съд, който с определение № 1* от 26.11.2008 год. по гр. д. № 49744/2008 год. оставил частната жалба на П. Н. без уважение. Срещу определението на Софийски градски съд жалбоподателят подал частна касационна жалба до Върховния касационен съд, която със сега обжалваното определение е върната като недопустима, тъй като обжалваемият интерес е под 1000 лв. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, която изключва възможност за касационно обжалване на определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Частната касационна жалба е била подадена против определение, по което обжалваемият интерес е до 1000 лв. След като законодателно тези определения са изключени от касационен контрол, законосъобразно съдът е постановил връщане на жалбата, като процесуално недопустима. Със същото определение, съдът оставил без уважение молба на частния жалбоподател за правна помощ, като се позовал на чл. 24, т. 2 Закона за правна помощ. И в тази част определението е правилно. Правната помощ е била поискана във връзка с касационното обжалване, което е недопустимо и изключва интереса от предоставяне на такава. Извън горното, съдът е посочил, че жалбоподателят не е подкрепил искането си с доказателства за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. При тези съображения, обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.