Определение № 1639 от 13.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 727/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Чистов от [населено място], общ. Тунджа, обл. Ямбол подадена чрез процесуалния му представител – адв. Господинов, срещу Определение № 528 от 29.12.2023 г., постановено по адм. дело № 374/2023 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлено като неоснователно искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 23-0813-000526 от 13.12.2023 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Ямбол, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), временно му е отнето свидетелство на управление на моторно превозно средство (СУМПС) № 285531003 до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Частният жалбоподател – Н. Чистов, счита обжалваното определение за незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че от страна на съда не е обсъдено и взето под внимание, представеното доказателство, а именно лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества и аналози, чийто резултат е отрицателен. Излага доводи за настъпването на значителни и трудно поправими вреди за лицето в следствие на приложената ПАМ, изразяващи се в лишаване от право на същия да ползва автомобил и да упражнява дейността си на земеделски производител, което предполага ежедневна мобилност между различните селища в общ. Ямбол. Посочва, че за да не пострада евентуалната реколта от пролетната сеитба е принуден да използва услугите на външни фирми, които да извършват необходимите работи вместо него, което обаче е немалък разход за негова сметка и не гарантира, че въпреки направените разходи, обработването на земята му, ще бъде извършено качествено. Твърди, че дейността му е затруднена и поради факта, че със Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0813-000527 от 13.12.2023 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Ямбол, притежаваният от него товарен автомобил, е иззет, именно поради издадената ПАМ, предмет на настоящото производство. Допълва, че тъй като със семейството му и малолетния му син живеят в [населено място], обл. Ямбол, ежедневно се налага да пътува до гр. Ямбол и други населени места с цел закупуване на битови продукти, лекарства, стоки от първа необходимост, за да подпомага семейството си. Счита, че наличието на отрицателен резултат от лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества, е достатъчен аргумент за спиране на предварителното изпълнение на издадената заповед, с която му е приложена принудителната административна мярка. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да спре предварителното изпълнение на процесната заповед. Ответникът – младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Ямбол, не изразява становище. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че действително временното отнемане на СУМПС на лицето препятства възможността да се управлява моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността му, от което се създават затруднения в ежедневието, но те в случая не представляват значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес. Съдът е приел, че твърденията на жалбоподателя, че ще бъде осуетена възможността за упражняване на дейността му като земеделски производител, както и да подпомага семейството си и в частност малолетния си син, в закупуване на лекарства и стоки от първа необходимост от други населени места, не обуславят сами по себе си извод за наличие на основание за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Съдът е счел, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за нови обстоятелства, въз основа на които да се иска спиране на предварителното изпълнение и същият не доказва, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на приложената ПАМ, би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Предвид изложеното съдът е отхвърлил, като неоснователно искането за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на 172, ал. 5 и 6 ЗДвП обжалването на заповедите, с които се прилагат ПАМ по чл. 171 ЗДвП се извършва по реда на АПК. Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Настоящата инстанция счита, че за преценка основателността на жалбата следва да се направи разграничение между институтите на "допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт" и "допуснатото предварително изпълнение на административен акт с разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 АПК. Предварителното изпълнение на административен акт с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК се допуска само когато органът мотивира някоя от предпоставките, заложени в разпоредбата. Обратно, при допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В действителност, целта на искането за спиране на изпълнението на административния акт е защита на интересите на жалбоподателя, адресат на изпълнението. В хипотеза на чл. 60 АПК, съдът извършва проверка за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта. В хипотеза на чл. 166, ал. 4 АПК обаче, молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта би могла да му причини. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. ПАМ са вид административна принуда. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза - чл. 171, т. 4 ЗДвП. В случая, законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят излага като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. В настоящия случай първоинстанционният съд е извършил правилна преценка, че жалбоподателят не сочи нови обстоятелства, както и конкретни вреди, които биха могли да бъдат причинени от предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че от представените по делото доказателства не се установяват факти, които да обосновават извод за вреди, противопоставими, като степен на значимост на защитимите от законодателя. От друга страна в случая не се твърди наличието на нови обстоятелства, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Представеното медицинско изследване е нов факт, който би бил от значение за законосъобразността на оспорената заповед, но същият е неотносим към предварителното изпълнение на акта. С оглед изложеното постановеното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение