Определение № 2042 от 07.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2648/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, предл.2 ГПК. С определение № 659 от 07.04.2023 г. по ч. гр. д. № 1398/2023 г. на ВКС, II-ро г.о., е оставена без разглеждане частната жалба на А. М. срещу определение № 2922/18.11.2022 г. по ч. гр. д. № 3206/2022 г. на Софийския апелативен съд, поправено с определение № 255 от 27.01.2023 г. на същия съд. Съставът на ВКС е приел, че с атакуваното определение на Софийския апелативен съд е потвърдено определение № 8407 от 30.08.2022 г. по ч. гр. д. № 4911/2022 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на А. М., подадена срещу определение № 20020924 от 14.03.2022 г. по гр. д. № 24359/2021 г. на Софийски районен съд, с което е отказано спиране на основание чл.229, ал.4 ГПК на висящото пред него дело. Прието е, че частната жалба, с която ВКС е сезиран, е недопустима, тъй като е насочена срещу определение на апелативен съд по чл.274, ал.2, предл.2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение на окръжен съд /СГС/ като въззивна инстанция, което не подлежи на касационно обжалване. Съставът на ВКС се е позовал на ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, което дава разрешение на този въпрос. Изложени са и допълнителни съображения, които разясняват идеята, заложена в тълкувателното решение. Частна жалба срещу определението на предходния тричленен състав на ВКС е подадена от А. М.. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като е налице основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по гр. д. № 24359/2021 г. на Софийски районен съд до решаване на преюдициалния спор по гр. д. № 4570/2021 г. на СГС, 1-19 с-в. Развити са подробни съображения за връзката на преюдициалност между двете дела и с това се изчерпват оплакванията за незаконосъобразност на обжалваното определение на ВКС, II-ро г.о. Върховният касационен съд в настоящия си състав приема, че частната жалба, с която е сезиран, е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу преграждащо определение на предходен тричленен състав на ВКС, което подлежи на обжалване пред друг тричленен състав, съгласно чл.274, ал.2, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предметът на настоящото частно производство е ограничен само в преценката дали е правилен изводът на предходния тричленен състав на ВКС, че определение на апелативен съд, с което се потвърждава преграждащо развитието на производството определение на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Тази преценка е законосъобразна. Тя е съобразена с тълкуването на закона, дадено в ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, като са изложени и подробни мотиви, разясняващи идеята на тълкувателното решение. Поради тази преценка е прието, че определение № 2922/18.11.2022 г. по ч. гр. д. № 3206/2022 г. на Софийския апелативен съд е окончателно и не подлежи на проверка от ВКС за неговата законосъобразност. В настоящото производство ВКС не може да се занимава с въпроса дали е налице основанието на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по гр. д. № 24359/2021 г. на Софийски районен съд до решаване на друг преюдициалния спор и дали въобще подлежи на обжалване определението на първата инстанция, с което е отказано спиране на производството. Тези въпроси са извън предмета на настоящото дело, затова ВКС не може да се занимава с тях. Само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е недопустимо. Затова отказът за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, а е по пътя на обжалване на постановеното решение по делото. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,