Определение № 673 от 14.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 650/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Л. П. против определение № 13 381 / 23.07.2012 год. по ч.гр.д.№ 8495 / 2012 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-ви брачен въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане от 24.04.2012 год. по гр.д.№ 4061 / 2012 год. на Софийски районен съд, ГК, 48 състав, за връщане исковата молба на П. П. ,в частта по предявения със същата пряк иск по чл.226 ал.1 от КЗ срещу застрахователя ЗК [фирма], за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, за които е постановено осъдително решение по граждански иск на ищеца против делинквента, предявен в наказателното производство. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като постановено в противоречие с ТР № 2 / 06.06.2012 год. по тълкувателно дело № 2 / 2010 год. на ОСТК на ВКС ,с оглед което формулира основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по процесуалноправния въпрос за допустимостта на предявяването на пряк иск по чл.226 ал.1 от КЗ срещу застрахователя по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „, при уважен деликтен иск срещу причинителя на увреждането. Върховен касационен съд, Търговска колегия,първо търговско отделение констатира, че въззивното определение, като преграждащо за развитието на исковото производство в прекратената му част, е от категорията на обжалваемите, по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Касационната частна жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, при спазен срок по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Предявеният иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ има за предмет присъждане сумата от 12 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено по вина на водач на застрахован при ответника, по риска „ Гражданска отговорност „, лек автомобил, срещу който е постановено осъдително решение по предявен граждански иск в наказателното производство, уважен за сума от 6 000 лева и отхвърлен за разликата до претендираните 12 000 лева. По дадени указания на първоинстанционния съд относно идентичността на вредите, чието обезщетяване претендира, като заявен предмет на деликтния, съответно на предявения пряк иск срещу застрахователя / впрочем ясно изводимо от обстоятелствената част на исковата молба / ищецът не е уточнил предявяването на нови, различни от вече обезщетените, неимуществени вреди. СРС е прекратил производството по предявения иск, в частта до размера на сумата от 6 000 лева, предвид уважаването на деликтния иск - за обезщетяване на същите вреди и до този размер. За остатъка до претендираните 12 000 лева е приел разглеждането на спора. Въззивният съд е потвърдил при идентичност на мотивите, несъобразявайки междувременно постановеното ТР № 2 / 06.06.2012 год. по тълк.дело № 2 / 2010 год. на ОСТК на ВКС. Видно от преждеизложеното, поставеният процесуалноправен въпрос покрива общия критерий за правен въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК, както и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК вр. с т.2 от ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. С ТР № 2 / 2012 год. на ОСТК на ВКС е възприета допустимост на преките искове срещу застрахователя по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „, независимо от наличие на предходно осъдително решение срещу делинквента за обезщетяване на същите вреди и издаден изпълнителен титул. С упражняване деликтното право на увредения не се погасява прякото му право срещу застрахователя, тъй като двете не съществуват в условия на кумулативност, евентуалност или солидарност, а успоредно, конкурирайки се, без да се изключват взаимно. Плащането на сумите, присъдени на увреденото лице на основание чл.45 от ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск на увреденото лице, а е евентуално от значение за неговата основателност. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение