Определение № 370 от 10.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 629/2011 г.

Производството е образувано по реда на чл.280 и сл. ГПК по касационна жалба,подадена от В. Г. В.,действащ като [фирма] срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд,постановено на 09.02.2011г. по гр.д.№635/2010г., с което предявеният от касатора срещу П.”Проф.д-р Г.П.”-гр.Д. отрицателен установителен иск е уважен,като е прието за установено,че П.”Проф.д-р Г.П.” не е собственик на трафопост със застроена площ от 2 кв.м. с идентификатор *,намиращ се в УПИ с идентификатор * по КК на [населено място]. В касационната жалба се поддържа,че постановеното от въззивния съд решение се обжалва само в частта на мотивите му,съдържащи се на стр.5 и 6 на същото и по-точно изводите и аргументите на съда,че спорния трафопост не е собственост както на ответника,така и на ищеца,тъй като е изграден при действие на Закона за електростопанството от 1975г.,в сила до 1999г. и че е собственост на предприятието,лицензирано да извършва дейност в енергетиката. Според настоящия състав така подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане,като съображенията за това са следните: Със сила на пресъдено нещо се ползува само диспозитивът на съдебното решение,както и разрешените с него искания за възражения за право на задържане и прихващане /чл.298 ГПК/,но не и мотивите към решението,в които съдът е изложил съображенията си за основателността на предявения иск. Следователно ако предявеният иск е уважен,за предявилата го страна не е налице правен интерес да обжалва решението, вкл. и мотивите към него,в какъвто смисъл са и дадените в т.18 на ТР №1/2000г. от 04.01.2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС указания. В случая постановеното от въззивния съд решение удовлетворява В. Г. В. като резултат,поради което следва да се приеме,че същият не може да го обжалва. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение