Определение № 9925 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10137/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на А. Й. П. против определение №25580/ 28.07.2025 г. по адм.д.№ 5368/2025 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна на определението като неправилно, тъй като не е налице очевидна фактическа грешка в решението на КЗДискр. Смесването на понятията "тормоз" и "по-специфично отношение" представлява нарушение на материалния закон. Наличието на мотиви за чл.14 от ЗЗДискр. и липсва на диспозитив, както и наличието на диспозитив за "тормоз" без мотиви в решението, представляват съществено процесуално нарушение, наведено като отменително основание в жалбата до съда и не е очевидна фактическа грешка, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Ответната страна не е изразила становище. Върховният административен съд, състав на пето отд, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспореното определение №25580/ 28.07.2025 г. по адм. д.№ 5368/2025 г. по описа на Административен съд София- град, първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и изпратил преписката на Комисията за защита от дискриминация за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 194/ 16.05.2023 г. на Комисията за защита от дискриминация по чл. 62, а.1 от АПК. За прекратяването не е посочено правно основание. Според съда очевидната фактическа грешка се състои в развити мотиви по чл. 14, ал.1 и ал. 2 от ЗЗДискр. и липсата на диспозитив в решението. Тъй като това засягало предмета на делото и съдът не можел да упражни контрол за законосъобразност на оспореното решение на КЗДискр., на основание чл. 253 от ГПК, съдът отменил хода по същество, прекратил делото и върнал преписката на КЗДискр. за отстраняване на очевидна фактическа грешка. В мотивите е посочено, че жалбата следва да се приеме в тази част за молба за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Определението е неправилно и следва да бъде отменено. При извършената проверка, настоящият съдебен състав установи, че в първоначалната жалба е наведен довод за съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради грубо смесване на понятията "пряка дискриминация" и "тормоз", като на стр.10-11 от решението КЗДискр. е обсъждала нарушение по чл.14 от ЗЗДискр., но диспозитивът е за липса на "тормоз", докато за нарушението по чл.14 от ЗЗДискр. няма произнасяне с диспозитив. Защитната теза е за наличието на отменително основание и петитума е за отмяна на решението на КЗДискр. Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК поправка на очевидна фактическа грешка става по инициатива на органа, който е издал административния акт, в който е допусната очевидна фактическа грешка, като поправката може да стане и след изтичане на срока за обжалване. Следователно съдът не може да инициира поправка на очевидна фактическа грешка, допусната при издаването на административен акт и развиване на административно производство пред издателя по чл. 62, ал. 2 от АПК. С първоначалната жалба няма такова искане, поради което съдът неправилно е тълкувал жалбата като искане по чл. 62, ал. 2 от АПК. Освен това основанията за прекратяване на висящо пред съд производство, образувано по жалба срещу административен акт, са регламентирани в чл.159 от АПК. В нито една от изчерпателно посочените хипотези не попада констатирана служебно от съда очевидна фактическа грешка, допусната в оспорен пред него административен акт. Определението като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отд.