Определение № 110 от 06.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1531/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 35757 от 2.12.2019 г. на Ж. И. Д., приподписана от адвокат Д. Г., против определение № 3239 от 8.11.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 2015 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено определение № 12592 от 27.09.2019 г., с което Варненският районен съд е прекратил производството по гр.д. № 9333/2019 г. на основание чл.299, ал.2 вр. ал.1 ГПК.

ДП „Български спортен тотализатор“, гр.София е подало писмен отговор, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:

За да постанови атакуваното определение, въззивният съд е констатирал, че производство по гр. дело № 9333/2019 г. е образувано по искова молба на Ж. Д. срещу ДП „Български спортен тотализатор“, гр. София иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване в отношенията между страните, че Ж. Д. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № *** с площ от 22.41 кв.м., предназначен за търговска дейност, находящ в многофамилна жилищна сграда с идентификатор № *, намиращ се в [населено място], [улица], ет. 0, обект № 4, ведно с 0,588 % идеални части от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор № *****, на основание наследствено правоприемство, след смъртта на наследодателите – И. И., починал на 02.05.2015 г. и на Д. И., починала на 09.05.2015 г., последните придобили го на основание договор, инкорпориран в НА № 73, том XXVI, нот. дело № 9275/1975 г. и за предаване на владението върху обекта. Първоинстанционният съд е прекратил делото с мотив, че между страните в настоящото производство е налице сила на присъдено нещо относно имота индивидуализиран в исковата и уточнителните молби, като посочените от ищцата нововъзникнали факти не са такива по смисъла на закона и поради това е налице абсолютна отрицателна процесуална пречка за съществуване правото на иск, на основание чл.299, ал.1 ГПК.

При тези констатации окръжният съд изцяло е споделил изводите на първоинстанционния съд. Изложил е съображения, че проверката за надлежно сезиране на съда с искова молба е вменена служебно на съда по см. на чл.129 от ГПК. Влязлото в сила на съдебното решението по гр.д. № 1654/1995 г. на ВРС, е формирало сила на присъдено нещо между страните по делото - „Български спортен тотализатор“, Д. И. и И. И., а след смъртта им и по отношение на наследниците им – Ж. Д. и М. И., на основание чл.298, ал.2 ГПК, че ДП „Български спортен тотализатор“, е носител на вещното право на собственост върху имота, предмет на делото на соченото основание - договор за покупка на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупка на недвижим имот, чрез ОбНС по ЗСГ, номер 18, том X, дело номер 3855/1978 г., договор за групов строеж от 22.08.1984 г. и договор за доброволна делба от 15.02.1989 г. Смъртта на родителите на ищцата, а именно И. Ж. И., починал на 02.05.2015 г. и Д. В. И., починала на 09.05.2015 г. и наследяването им по закон от ищеца-жалбоподател не е нов факт по смисъла на закона, с който последния да обоснове правния си интерес от водене на настоящото производство. Не са такива и останалите посочени от ищеца в исковата молба факти подробно обсъдени от районния съд - издаването на КНА № 79, том I, рег. № 3210, дело № 77/2011 г., с който Д. И.. и И. И. са признати за собственици на имота /тъй като в това производство нотариусът е направил извод за съществуване на едно право въз основа на писмени документи - договор, инкорпориран в НА № 73, том XXVI, нот. дело № 9275/1975г., което право е съдебно отречено/; издаденият в полза на ДП „Български спортен тотаризатор“ констативен нотариален акт № 110, том III, рег. № 3201, дело № 401 от 15.05.2006 г. въз основа на писмени документи - договор за покупка на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупка на недвижим имот, чрез ОбНС по ЗСГ, номер 18, том X, дело номер 3855/1978 г., договор за групов строеж от 22.08.1984 г. и договор за доброволна делба от 15.02.1989 г. /доколкото с решението по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС правото на собственост е съдебно установено/; квартално-застроителния план, одобрен със Заповед № 32/01.02.1983 г. на Председателя на ИК на ОбНС /предвид разпоредбата на чл.298, ал.2 ГПК/, както и възраженията за неразбираемост волята на съда в диспозитивите на постановените между страните съдебни решения.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, подадено чрез адвокат Д. Г., частната жалбоподателка се позовава на хипотезите на чл.280, ал.1 и ал.3 ГПК.

По въпроса „кога е налице идентичност между две дела и съответно кога е налице забраната за пререшаване на спора“ се поддържа противоречие с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по т.д. № 4/2010 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т.18, Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Твърдяното противоречие е обосновано с тезата на жалбоподателката, че не е налице идентичност на страните, тъй като страна по гр.д. № 1654/1995 г. е „Български спортен тотализатор“, София, а по настоящото дело е „Държавно предприятие Български спортен тотализатор“, ЕИК 202766380, седалище и адрес на управление: гр. София, общ.София, район „Красно село“, ул. "Хайдушко изворче" № 28а липсва идентичност и в предмета на двете дела – в предходното дело № 1654/1995 г., предмет на спора е бил „магазин“, находящ се на партерния етаж на сградата в [населено място], [улица], представляващ имот пл. № * в кв.60 по плана на 8-ми микрорайон на [населено място], а предмет на настоящото дело е „тото-пункт“, находящ се в сграда в ПИ * по КККР на [населено място], идентичен със стар пл. № * /т.е. касае се до друга сграда в друг поземлен имот/; липсва идентичност и в основанието на двете дела – в предходно водените дела е посочено като основание договор за групов строеж и делба, а по настоящето – изграждане от ищците по стопански начин въз основа на отстъпено право на строеж и реализиране на разрешеното строителство на процесния имот.

Посочената теза не съответства на изложените в исковата молба твърдения и приложените в тяхна подкрепа писмени доказателства и е основана на правно необоснованото тълкуване от страна на жалбоподателката, че от значение е единствено различната инидивидуализация на имота /вследствие промените в застроителния и регулационния план, някои от които са обявени за нищожни/, различието в наименованието и седалището на ответника и употребата на различни словесни изрази при индивидуализацията на придобивното основание. Самата ищца твърди, че осъщественото от наследодателите й придобивно основание по отношение на идеална част от поземления имот е удостоверено в НА № 73, том XXVI, нот.дело № 9275/1975 г., а впоследствие въз основа на учредено право на строеж от съсобствениците на терена /и отстъпено на нея за втория етаж, а на брат й за третия етаж/ и договор за групов строеж е осъществено и строителството на сградата. Правата на наследодателите й, основани на тези факти са отречени със сила на пресъдено нещо, тъй като след придобиване правата върху поземления имот е осъществен факт, въз основа на който те са изгубени - договор за покупка на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупка на недвижим имот, чрез ОбНС по ЗСГ, номер 18, том X, дело номер 3855/1978 г. Ищцата не твърди праводателите й да са притежавали или да са придобили и права от друг поземлен имот, който да е бил предмет на договора по нотариален акт № 18, том X, дело номер 3855/1978 г. или да са извършили строителство в него въз основа на договор за групов строеж от 22.08.1984 г. и да са придобили различен обект от процесния по договор за доброволна делба от 15.02.1989 г., а и подобно твърдение също би било преклудирано от силата на пресъдено нещо, тъй като имено въз основа на удостовереното с този нотариален акт придобивно основание и същите договор за групов строеж от 22.08.1984 г. и договор за доброволна делба от 15.02.1989 г. е уважен предявения от „Български спортен тотализатор“, гр. София ревандикационен иск против наследодателите й. Използваните при предявяване на настоящия иск словесни изрази /изграждане от ищците по стопански начин въз основа на отстъпено право на строеж и реализиране на разрешеното строителство на процесния имот/ не водят до извод за твърдяно различно придобивно основание, от това, което е било предмет на предходните дела, тъй като строителството съставлява придобивно основание спрямо новопостроеното само когато се осъществява върху собствен имот /чл.92 ЗС/ или върху който е учредено право на строеж, а в случая единственото придобивно основание върху идеална част от поземлен имот за наследодателите /на които и е учредено правото на строеж/ е осъществено с нотариален акт № 73, том XXVI, нот.дело № 9275/1975 г. и върху този имот е отстъпено правото на строеж, сключен е договора за групов строеж и е осъществено строителството /според твърденията на самата ищца, доколкото констатациите в констативния нотариален акт от 2011 г. за принадлежността на правото на собственост се основават именно на удостовереното с нотариалния акт от 1975 г. придобивно основание/. Правно необоснована е и тезата, че липсва субективен идентитет между страните по предходните и по настоящото дело, тъй като наименованието „Държавно предприятие Български спортен тотализатор“, седалище гр. София, ул. "Хайдушко изворче" № 6 е следствие не от създаването на ново юридическо лице, а от промяната в устройствения правилник на юридическото лице, извършена с ПМС № 213 от 22.07.2014 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Българския спортен тотализатор, приет с Постановление № 163 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 17 и 54 от 2001 г., бр. 9 и 74 от 2002 г., бр. 32, 59 и 89 от 2005 г., бр. 73 от 2009 г., бр. 16 и 64 от 2010 г., бр. 15 от 2011 г. и бр. 75 от 2013 г.), обнародвано в ДВ бр.62/2014 г.

Доколкото тезата, с която е обоснована хипотеза на чл.280, ал.1, т.1 ГПК не съответства на данните по делото, то следва и че липсва противоречие на въззивното определение с посочената по-горе практика на ВКС.

При условията на чл.280, ал.1, т.3, както и на чл.280, ал.2, предл. трето ГПК жалбоподателката счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите:

• допустимо ли е съдът при отвод за пресъдено нещо без да проведе съдебно-техническа експертиза за установяван на идентичността на имота, предмет на исковата претенция и имотът, предмет на предходно водено дело, както и при липса на достатъчно доказателства, установяващи това обстоятелство, да счете, че е налице такава идентичност;

• допустимо ли е съдът при отвод за пресъдено нещо, без да има доказателства за идентичност на страните по делото, да счете, че е налице такава.

Въпросите отново са свързани с тезата на жалбоподателката, с която е обосновано и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по изложените вече съображения се явяват неотносими към данните по делото и основаните на тях мотиви на въззивния съд, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали някой от изводите на съда не е очевидно неправилен, както и не може да бъдат квалифицирани, че са от значение за точното прилагане на закона или развитие на правото.

С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение