Определение № 168 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1808/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 132335/10.11.2014 год. на Г. Г. К., заявена чрез процесуални представител адв. К. Б. –САК срещу въззивно Решение от 23.09.2014 година, постановено по гр. В.д. Nо 15732 / 2013 година на Софийския градски съд по допускане на делбата. С обжалваното решение, Софийският градски съд в качеството на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение от 08.08.2013 година по гр.д. Nо 113/2009 година на Софийския РС по допускане съдебна делба между страните по делото, бивши съпрузи на апартамент в [населено място], придобит по време на брака, при равни права. Заявените от страните искове по чл. 23 ал.1 и ал.2 СК са отхвърлени. За да приеме, че е налице съсобственост, прекратена съпружеска имуществена общност, при равни права на бившите съпрузи, съдът е отхвърлил като неоснователно, заявените и от двете страни искания за признаване на частична и пълна трансформация на лични средства при закупуване на процесното жилище. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Поддържат се доводи за незаконосъобразност, свързани с изводите на съда за липса на вложени лични средства, в контекста на чл. 23 ал.2 СК. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с доводи, че с обжалваното решение съдебна практика по приложение на закона- за предпоставките за признаване на основание чл. 23 ал.2 СК личен дял недвижим имот- съпружеска имуществена общност, придобит по време на брака на основание вложените лични, по дарение парични средства, получени от трето лице, когато имотът е закупен на името на двамата съпрузи и нотариалния акт за собственост е издаден на името на двамата съпрузи е произнесена от въззивния съд в смисъл, противоречащ на разрешението на ТР 5/2013 година, както и по въпроса: следва ли при постановяване на решението на въззивния съд да осъди всички доказателства, които са представени пред първата инстанция и посочените във въззивната жалба доводи въз основа на тях, произнесен в противоречие с цитирани решение по чл. 290 ГПК. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация Е. Т. М. чрез адв.Л. Д.- САК, който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.От същата страна е подадена и насрещна касационна жалба, с доводи за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение .Въпросите, изведени като обусловили изхода на спора и произнесени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС по съдържание се припокриват с изведените въпроси, на които иска извършване на селекцията и допускане на касационно обжалване и от касаторката Г. К.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба и насрещната касационна жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и на основание чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба, както и насрещната касационна жалба са подадени в сроковете по чл. 283 ГПК и чл. 287 ал. 2 ГПК, и с оглед характера на производството - съдебна делба, в рамките на който процес са заявени обективно съединени искове по чл. 23 ал.1 и ал.2 СК, следва да се приеме, че касационната жалба, както и насрещната касационна жалба са процесуално допустими. След преценка на наведените доводи по касационна жалба, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато. Изведените материално правен и процесуално правен въпрос не могат да бъдат квалифицирани като обусловили изхода на спора по обективно съединения в делбения процес иск на Г. К. по чл. 23 ал.2 СК. За да отхвърли иска съдът е приел като първо и основно съображението, ч е ‚ претенцията за влагане на лични средства в придобиване на процесния недвижим имот, по време на брака на страните, не е доказана“. Или в рамките на делото не е имало спор относно допустимостта на иска по чл. 23 ал.1 и/или 2 СК в хипотезата на закупен недвижим имот е закупен по време на брака от двамата съпрузи и възможността да се обори презумпцията за принос чрез иска за трансформация по чл. 23 ал.1 или 2 СК.Заявените искове по чл. 23 СК и на двамата съпрузи са разгледани, съдът има надлежно произнасяне с изричен диспозитив и по двата иска по чл. 23 СК, касаещ неоснователността им, а не недопустимостта им. В този аспект на преценка изведеният материално правен въпрос, който вече има разрешението си с дадените разяснения по т.3 на ТР 5/2013 година на ОСГТК на ВКС именно в насока на гарантирана възможност за успешно провеждане на иска по чл. 23 ал.1 и/или 2 СК и в тези ограничени хипотези, не може да се приеме, че е произнесен в противоречие с задължителна съдебна практика, и съответно не може да се приеме за селективен критерий по см. на закона. Поставеният процесуално правен въпрос също не може да бъде възприет като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по естеството си същият представлява оплакване за допуснати процесуални нарушения при формиране на решението по съществото на спора, касаещи начина на пълна и всестранна преценка на доказателствата.По наличието на допуснати нарушения на процесуални правила, ВКС като контролно - отменителна инстанция може да се произнесе само ако е настъпил деволутивния ефект на касационната жалба.Ето защо и едно и също основания не може да бъде едновременно и основание за допускане на обжалването и основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. С оглед обвързаността и обусловеността на насрещната касационна жалба от изводите на ВКС относно наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване или липсата на такива, и на основание чл. 287 ал. 4 ГПК, в настоящия случай ВКС не дължи произнасяне по исканията по насрещната касационна жалба. По искането на ответника по касация и касатор с насрещна касационна жалба Е. М.: Искането е основателно и следва да бъде уважено.Ответникът в производството има право на направените за защита разноски при постановен правен резултат в негова полза, в размера в който същите са доказани. От представения Договор за правна защита и съдействие 455902 от 21.01.2015 година / л. 19/ се установява, че ответника по касация Е. М. е заплатил сума от 300 лв. / триста лева/, искането за присъждане на разноските е направено своевременно, с отговора на касационната жалба и следва да бъде уважено изцяло. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия