Определение № 162 от 31.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 675/2017 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е било по молбата на кмета на [община] (с вх. № 2466/14.ІІ.2017 г.), съдържащо искането му „за налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението на невлязло в сила решение № 2412/15.ХІІ.2016 г. на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, постановено по т. д. № 44072015 г.”. С последното [община] е била осъдена да заплати на врачанското [фирма] (в Н.) четири суми в общ размер на 283 642.04 лв. двеста осемдесет и три хиляди шестстотин четиридесет и два лева и четири стотинки: съгласно издаден от САС в полза на търговското дружество изпълнителен лист от датата 6.І.2017 г. Констатирайки, че [община] има качеството на касатор, атакувал своевременно горепосоченото въззивно решение, със свое разпореждане от 24.ІІ.2017 г. Председателят на Първо отделение от ТК на ВКС надлежно е указал на кмета на [община], че - в едноседмичен срок от получаването на препис от същото - следва да бъде внесено по специалната набирателна с/ка на ВКС обезпечение „в размера, за който иска да бъде спряно изпълнението на въззивното решение”. Видно от приложен по делото отрязък от съобение, връчването на преписа от този съдебен акт е станало на датата 1.ІІІ.2017 г. Ето защо даденият от ВКС едноседмичен за изпълнението на това разпореждане ще следва да се счита изтекъл на датата 8 март 2017 г. – присъствен ден /сряда/. Тъй като до тази дата кметът на [община] не е представил в канцеларията на ТК на ВКС по делото доказателства /банково бордеро/ за внасяне на горепосочената сума или на съответни частни от нея, искането по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК ще следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение