Определение № 9803 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9271/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на И. П. В., с [ЕГН], подадена чрез адвокат - пълномощник, против Определение № 17065/20.05.2025 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 558 по описа за 2025 г. на този съд. С обжалваното определение е отхвърлено искането на И. П. В. за изменение на Решение № 11183/01.04.2025 г., постановено по адм. дело № 558/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта на разноските. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Излага подробни съображения, че юрисконсултското възнаграждение на ответника е следвало да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, а не по Наредба № 1 от 09.07.2004 година. Иска размерът на присъденото възнаграждение на ответника да бъде намален. Ответникът по ЧЖ – директора на Дирекция „ОДОП“ София не изразява становище. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки доводите на страната и събраните доказателства, прецени ЧЖ като процесуално допустима, защото е депозирана от страна по делото и в законоустановения срок. Разгледана по същество ЧЖ е неоснователна. С Решение № 11183/01.04.2025 г., постановено по адм. дело № 558/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, е отхвърлена жалбата на И. П. В. срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22221923007148-091-001/11.07.2024 г., издаден от Р. Р. Б. - орган, възложил ревизията, и Ц. К. Х. – ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 1543/26.11.2024 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ София, с която са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 1511.95 лв. и лихви в общ размер на 934 лева. В. е осъден да заплати на НАП разноски в размер на 544.60 лева за юрисконсултско възнаграждение. С Определение № 17065/20.05.2025 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 558 по описа за 2025 г. на този съд, е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта на разноските, тъй като съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение в минималния размер. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат, се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. В процесния случай съдът правилно е присъдил на основание чл. 161 ДОПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 544.60 лева съгласно приложимата нормативна уредба. Определението като правилно трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение