Определение № 11086 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10741/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Моманд, гражданин на Афганистан (Пакистан), чрез пълномощник адв. Петков, против разпореждане № 9023 от 19.10.2023г., постановено по адм. дело № 9888/2023г. по описа на Административен съд София-град. С това разпореждане е отхвърлено искането на Е. Моманд за прекратяване на неоснователни действия на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), изразяващи се в принудителното му настаняване в център от затворен тип на ДАБ. В частната жалба са развити доводи за неправилност на атакуваното разпореждане. По същество се поддържа, че чужденецът неоснователно е задържан в център от затворен тип на основание чл. 45б, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), при положение че спрямо него е налице прекратено производство за предоставяне на международна закрила, в който случай нормите на ЗУБ не намират приложение. Иска се отмяна на разпореждането и постановяване на незабавното му освобождаване от център от затворен тип на ДАБ. Ответната страна – председателят на ДАБ не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по искане с правно основание чл. 250 АПК, заведено с вх. № 36703/16.10.2023г. по описа на АССГ, подадено от Е. Моманд, гражданин на Пакистан, за прекратяване на неоснователни действия на председателя на ДАБ, изразяващи се в принудителното му задържане в център от затворен тип на ДАБ. Искането е мотивирано с влязло в сила решение на председателя на ДАБ за прекратяване на производството за предоставяне на международна закрила на Е. Моманд, с което е отпаднала приложимостта на мерките по Глава четвърта, Раздел V от Закона за убежището и бежанците. Отбелязано е, че мерките засягат чужденци, търсещи международна закрила, каквото качество Е. Моманд вече не притежава. С обжалваното разпореждане административният съд в производство по реда на чл. 250 и сл. АПК е отхвърлил искането, като е приел, че фактическото задържане на чуждия гражданин в център от затворен тип се основава на закона, тъй като не е отпаднало основанието по чл. 45б, ал. 1 ЗУБ, обуславящо освобождаването на лицето. Обжалваното разпореждане е неправилно. От данните по делото е видно, че Е. Моманд е подал молба за международна закрила с вх. № ВР-13-3400/28.08.2023г. на РПЦ-София. С решение № РПЗТ-26/29.08.2023г. на председателя на ДАБ, издадено на основание чл. 45в, ал. 1 във вр. с чл. 45б, ал. 1, т. 3 ЗУБ, чужденецът е настанен в помещение от затворен тип до отпадане на основанието или до окончателното приключване на производството за предоставяне на международна закрила. С решение № 13123/07.09.2023г. на председателя на ДАБ е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на Е. Моманд поради оттегляне на молбата за международна закрила. По делото не е спорно, че решението за прекратяване на производството за предоставяне на международна закрила е влязло в сила. Това се потвърждава и от приложеното по делото писмо ВР-04-77/21.09.2023г. от ДАБ, изпратено на основание чл. 66, ал. 2 ЗУБ до СДВР отдел „Миграция“, с което уведомяват, че чужденецът е с приключило производство в ДАБ и съгласно чл. 66, ал. 1 ЗУБ спрямо него следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). При тези данни са необосновани изводите на решаващия съд, че фактическото задържане на лицето се основава на закона. Действително принудителното настаняване на чужденеца в център от затворен тип е извършено въз основа на влязъл в сила административен акт – заповед по чл. 45в, ал. 1, с която е наложена мярка по чл. 45б, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В Глава четвърта Раздел V от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) са регламентирани мерките, прилагани на чужденци, търсещи международна закрила. Според чл. 45б, ал. 1, т. 3 ЗУБ, когато не може да бъде ефективно приложена мярката по чл. 45а и след преценка на обстоятелствата в конкретния случай, чужденец, търсещ международна закрила, може да бъде настанен временно и за възможно най-кратък срок в център от затворен тип: когато това се налага с цел защита на националната сигурност или обществения ред. Мярката по чл. 45б, ал. 1, т. 3 ЗУБ е с акцесорен характер и има за цел да обезпечи нормалното протичане на производството за предоставяне на международна закрила. Следователно мярката се налага във връзка с образувано производство по ЗУБ и по аргумент от чл. 45г, ал. 1 ЗУБ има действие до отпадане на съответното основание по чл. 45б, ал. 1. Решаващият съд неправилно тълкува нормата на чл. 45г, ал. 1 ЗУБ, като прави извод, че в случая, независимо от приключилото производство по молбата за международна закрила, няма данни да е отпаднало съответното основание по чл. 45б, ал. 1, поради което и не са налице неоснователни фактически действия по задържане на лицето. Както се посочи, мярката по чл. 45б, ал. 1, т. 3 ЗУБ няма самостоятелен характер, а се прилага при висящо производство за предоставяне на международна закрила. Дори и да са предприети последващи действия от органа, изразяващи се в назначаване на експертиза за установяване на възрастта на чужденеца – чл. 61а, ал. 2 ЗУБ, при вече приключило производство по ЗУБ, тези действия, нито се основават на закона, нито обуславят наличието на основание по чл. 45б, ал. 1 ЗУБ. След като е безспорно, че производството за предоставяне на международна закрила е приключило, действието на принудителната мярка по чл. 45б, ал. 1, т. 3 ЗУБ автоматично е отпаднало, поради което и задържането на чужденеца в център от затворен тип не е на законно основание, както необосновано е приел административният съд. В случая е налице хипотезата на чл. 66, ал. 1 ЗУБ, съгласно която спрямо чужденец с влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или по отношение на когото производството е прекратено, се прилагат разпоредбите на Закона за чужденците в Република България. Следователно спрямо Е. Моманд са приложими мерките по ЗЧРБ, но не и мерките по ЗУБ. По изложените съображения следва да се приеме, че към датата на подаване на искането с правно основание чл. 250 АПК настаняването на чужденеца в център от затворен тип на основание чл. 45б, ал. 1, т. 3 ЗУБ вече не се основава на административен акт или на закона. Това налага отмяна на атакуваното определение и решаване на спора по същество. Приключилото производство за предоставянето на международна закрила обуславя прекратяването на действията по задържане на чужденеца в център от затворен тип на ДАБ, извършено на основание чл. 45б, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 във вр. с чл. 250 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение