Определение № 346 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 764/2011 г.
ВКСI гражданско отделение25.10.2012reporting judge Йорданов
Ruling
На основание чл.248 ГПК допълва касационното решение № 189 от 26.04.2012 г. и решение за допълването му № 260 от 11.07.2012 г. като: Осъжда В. Н. Р. да заплати на Г. Н. К. и на М. Н. И. по 230.26 лева (двеста и тридесет лева и 26 ст.) разноски за касационното производство. Осъжда М. Н. К. да заплати на Г. Н. К. и на М. Н. И. по 504.12 лева (петстотин и четири лева и 12 ст.) разноски за касационното производство. Осъжда Д. Н. М. да заплати на Г. Н. К. и на М. Н. И. по 504.12 лева (петстотин и четири лева и 12 ст.) разноски за касационното производство. Определението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Grounds
Производството е по чл.248 ГПК. С молба от 07.08.2012 г. касационните жалбоподатели Г. Н. К. и М. Н. И. искат допълване на касационното решение № 189 от 26.04.2012 г. и решение за допълването му № 260 от 11.07.2012 г. с присъждане на направените и поискани от тях разноски съгласно списък за разноски, който са представили. Ответниците по молбата В. Н. Р. и М. Н. К. не изразяват становище. Ответникът Д. Н. М. оспорва искането с молба с вх. № 9432 /02.10.2012 г., с която иска да бъде освободена от заплащане на съдебни разноски на основание чл.83,ал.2 ГПК поради липсата на доходи. Настоящият състав намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248 ГПК от страни в производството и е процесуално допустима. С касационните решения е уважена касационната жалба на Г. Н. К. и М. Н. И., с която те са поискали да им бъдат присъдени разноски, в откритото съдебното заседание, в което е разгледано делото, са уточнили, че искат да им бъдат присъдени разноските, направените в касационната инстанция. Представили са списък за разноски (л.97) в който са посочени направените от тях разноски в размер на 30 лева и 997 лева за държавни такси и 650 лева и 800 лева адвокатски хонорар по два представени договора – общо 2 477 лева. Видно от представените доказателства – три платежни нареждания (л.3, л.71 и л.72) и два договора за правна помощ (л.98 и л.99), разноските са платени в този размер. Поради което искането е основателно. Възражението на Д. Н. М. да не бъде осъждана за разноски е неоснователно, тя е оспорила касационната жалба и е дала е повод за провеждане на касационно производство. Посочената от нея разпоредба на чл.83,ал.2 ГПК се отнася до освобождаване от първоначалното внасяне на такси и разноски от ищците и молителите, които са инициирали производствата, а в случая е приложима разпоредбата на чл.78 ГПК, която урежда присъждането на разноски при приключването на производствата в отделните инстанции. Крайният извод е, че искането по чл. 248 ГПК е основателно и следва да бъде уважено. Разноските следва да бъдат разпределени съразмерно на уважената с касационното решение част от исковете. Воден от изложеното съдът