Определение № 9455 от 14.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7694/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Н. В. В., чрез адв.Л. Весов, срещу Определение №9710/08.11.2023г. по адм. д.№ 10622/2023г. на Административен съд София-град, с което е оставено без разглеждане искането му съдът да разпореди ответниците – Общинска полиция при Столична община, 03 РУ-СДВР и СДВР-МВР да преустановят незаконосъобразните си действия по премахване на поставена превръзка на очите на статуята на София и да възстановят фактическото положение преди тяхното извършване. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му. Иска отмяна на обжалваното определение и произнасяне по съществото на искането. Ответната страна СДВР в срока по чл. 232 от АПК, взема становище за неоснователност на частната жалба.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Останалите ответници не взимат становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 254, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане искането на Н. В. В., подадено на основание чл. 250, ал. 1 от АПК, съдът да разпореди ответниците – Общинска полиция при Столична община, 03 РУ-СДВР и СДВР-МВР да преустановят незаконосъобразните си действия по премахване на поставена превръзка на очите на статуята на София и да възстановят фактическото положение преди тяхното извършване, и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел от фактическа страна следното: В 16:49 часа на 06.10.2023 г. касаторът писмено уведомил кмета на Столична, с писмо рег.№ 48656 в контактния център (рег. К СОА23-КЦ01-56848/06.10.2023 г. в деловодната система на Столична община), че на основание разпоредбите на чл. 11 от ЗСММ, в периода от 00:00 ч. на 14.10.2023 г. (събота) до 24:00 ч. на 12.11.2023 г. (неделя) възнамерява да започне подготовката по провеждането и да проведе поредица от индивидуални и групови протестни прояви на територията на Столична община, насочени както в подкрепа на основополагащите ценности на съвременното гражданско общество, основани на безусловното зачитане на общоприетите, утвърдени и защитени граждански права и свободи и съответстващия им правов ред, така и срещу злоупотребата с доверието на гражданите, служебното положение и законите в Република България от страна на недобросъвестни длъжностни лица. Тези протестни действия щели бъдат реализирани под формата на публична гражданска проява, открита „манифестация“ /външна изява/ на чувства, мисли и отношение към заобикалящата действителност - чрез създаване на подходящ визуален коментар, както върху дългогодишно прилаганата цялостна държавна и общинска управленска политика през последните 34 години, така и върху отделни специфични нейни аспекти във всички основни области на публичния граждански живот. За да насочел вниманието на гражданите, институциите и средствата за масова информация предвиждал в подходящо за това време да осъществи визуална трансформация на знакови за територията на столицата места, обекти, знаци, сгради и съоръжения. Със следващо писмо рег.№ 48811 в контактния център (рег. К СОА23-КЦ01-57609/13.10.2023г. в деловодната система на Столична община) уведомил, че първият обект, който смята да трансформира е Статуята на София, от 00ч. на 14.10.2023г. до 24ч. на 12.11.2023г., като постави превръзка от черен плат на очите й. Касаторът изпълнил заявеното, като на 21.10.2023г. с наета за целта вишка поставил превръзка от черен плат върху очите на статуята. В същия ден тя била премахната от длъжностни лица от Общинска полиция при Столична община, 03 РУ-СДВР и СДВР-МВР. Получен е отговор от Столична община и от СДВР, с който заявяват, че във връзка със заявлението на В. му е изпратено писмо СОА-23-КЦ01-56848/06.10.2023г., с което е уведомен, че заявлението му не отговаря на закона, доколкото не е посочил точните часове на провеждане на мероприятието и освен това времето, в което е допустимо провеждането му е от 08 до 22 часа. Твърди се, че действията на служителите на Общинска полиция и на СДВР са извършени в изпълнение на закона – чл. 2, ал. 1 от ЗМВР и чл. 14, ал. 1 и 2 от ЗМВР. Въз основа на направените фактически констатации, съдът извел правен изводи, че искането следва да се остави без разглеждане,поради обстоятелството, че защитата по чл. 250 от АПК е допустима само срещу действия, които не са волеизявления, нито са част от административно или изпълнително производство, и които действия следва да продължават да се осъществяват,защото целта на това производство е преустановяването им чрез съдебно разпореждане. Така постановеното определение е законосъобразно. Разпоредбата на чл. 250 от АПК дава средство за защита на всеки, чиито гарантирани права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице от администрацията на органа. За да е основателно това искане обаче, е необходимо наличието на визираните в нормата кумулативно изискуеми предпоставки – действията да се осъществяват към момента на търсената защита, респ. да не са преустановени, и те да не се основават на административен или нормативен акт.Правилни са изводите на първостепенния съд,че в искането са описани фактически действия,които са се осъществили на дата 21.10.2023г,а искането по чл.250 ал.1 АПК е депозирано в АССГ на дата 07.11.2023г,поради което е и невъзможно спирането на действия,които са вече приключили.Отделно от изложеното описаните от молителя действия на администрацията на Общинска полиция при Столична община, 03 РУ-СДВР и СДВР-МВР са осъществени при упражняване на правомощията им,произтичащи от закона- чл. 2, ал. 1 от ЗМВР и чл. 14, ал. 1 и 2 от ЗМВР. Ето защо и за молителя в случая не е налице пътя на защита по реда на чл.250 ал.1 АПК,поради което и правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане искането му. С оглед горното, наведените с частната жалба доводи за незаконосъобразност на процесното определение са неоснователни. Като е оставил без разглеждане процесното искане с правно основание чл. 250, ал. 1 от АПК, и е прекратил производството по делото, съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да се остави в сила. С оглед изходът на спора и своевременно направеното искане в отговора на частната жалба, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника в настоящото производство- СДВР разноските за юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер от 80 /осемдесет/ лева съгл. НзПрПщ. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,