Определение № 8785 от 25.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8656/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Ангелова от гр. Опака, обл. Търговище, срещу определение № 323 от 04.08.2023 г., постановено по адм. дело № 138/2023 г. по описа на Административен съд – Търговище, в частта, с която е оставена без разглеждане жалба вх. № 1352/19.07.2023 г. на Г. Ангелова срещу експертно решение (ЕР) № 91430/80 от 12.06.2023 г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ на НЕЛК - София, с което е отменено експертно решение на ТЕЛК - Търговище с № 91144/70/11.04.2023 г., и е прекратено производството по адм. дело № 138/2023 г. по описа на Административен съд - Търговище. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на определението в обжалваната му част. Частната жалбоподателка оспорва извода на съда, че обжалваното решение е благоприятно за нея и че няма правен интерес от обжалването му. Моли определението в тази част да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), чрез пълномощника юрк. Карамитрев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на оспореното определение, поради което иска да бъде оставено в сила. Частната жалба е постъпила в предвидения в чл. 230 АПК 7-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение в оспорената част Административен съд - Търговище е оставил без разглеждане жалбата на Г. Ангелова и е прекратил производството по делото, като се е позовал на разпоредбите на чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Определението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно като краен правен резултат. С ЕР № 91430/80 от 12.06.2023 г. НЕЛК, специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, е отменил и е върнал ЕР на ТЕЛК - Търговище с № 91144/70/11.04.2023 г. за ново освидетелстване на жалбоподателката Г. Ангелова. Първостепенният съд е приел, че обжалваното ЕР на НЕЛК не е неблагоприятен за жалбоподателката административен акт, с който се накърняват нейни права и законни интереси. Според съда с това решение е отменено обжалваното от Ангелова ЕР на ТЕЛК - Търговище поради несъобразяване на комисията на ТЕЛК със съществуващи заболявания при отчитане на процента на трайно намалената работоспособност. Съдът е приел, че от обжалваното ЕР на НЕЛК жалбоподателката може да черпи само благоприятни за себе си правни последици след новото освидетелстване от страна на ТЕЛК при спазване указанията, дадени в ЕР на НЕЛК. Според първата инстанция с разпоредбата на чл. 98, ал. 2 АПК, актът на горестоящия административен орган, какъвто се явява НЕЛК спрямо ТЕЛК, подлежи на оспорване пред съда относно неговата незаконосъобразност, в случаите, когато с него е решен въпросът по съществото на спора. Съгласно същата разпоредба, когато с акта на горестоящия административен орган се отменя обжалвания акт и преписката се връща на долустоящия орган за ново разглеждане и решаване, то този акт не подлежи на обжалване. По аргумент на противното това следва и от разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК, съгласно която на оспорване подлежат тези решения на горестоящия административен орган, с които е изменен първоначалният административен акт, или същият е отменен и въпросът е решен по същество. Предвид обстоятелството, че специализираният състав на НЕЛК е постановил решение, с което е отменил и върнал за ново произнасяне експертното решение на ТЕЛК, давайки му и указания, при спазване разпоредбите на чл. 97, ал. 1 - 4 АПК във връзка с чл. 51, т. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), не е налице изменение на акта и въпросът не е бил решен по същество, поради което съдът е приел, че това решение не подлежи на обжалване. Последните изводи на първоинстанционният съд не могат да бъдат споделени. Съгласно константната практика на Върховния административен съд при разглеждане на спорове по експертизата на работоспособността са налице специални норми от процесуален характер, които дерогират общите такива, съдържащи се в АПК. Разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗдр.) визира процедурата за разглеждане на жалбите и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи срещу актовете на органите на медицинската експертиза на работоспособността, като в т. 4 от същия текст е посочено, че на съдебен контрол подлежат само решенията на НЕЛК. По силата на законова делегация от чл. 109 ЗЗдр. е приет Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Правомощията на НЕЛК при произнасяне по жалби срещу експертни решения на ТЕЛК са регламентирани в чл. 51 ПУОРОМЕРКМЕ. Според този текст Националната експертна лекарска комисия може: 1. да потвърди решението на ТЕЛК; 2. да го отмени и да издаде ново решение; 3. да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. Никъде в цитираните в относимите законови и подзаконови специални разпоредби на ЗЗдр. и ПУОРОМЕРКМЕ не е предвидено, че решенията на НЕЛК по чл. 51, т. 3 ПУОРОМЕРКМЕ не подлежат на съдебен контрол, при условие че са налице предпоставките на чл. 147, ал. 1 АПК. Нормите на чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗЗдр. и чл. 63, ал. 1, т. 4 ПУОРОМЕРКМЕ са специални по отношение на разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК, поради което последната е неприложима към спорните правоотношения, както и разпоредбата на чл. 98, ал. 2 АПК. С оглед принципа на правото, че специалният закон отменя общия, текстът на чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗЗдр., фразата "по реда на Административнопроцесуалния кодекс" следва да се тълкува в смисъл, че този кодекс се прилага в производствата по експертизата на работоспособността, доколкото в ЗЗдр. и в ПУОРОМЕРКМЕ няма специални разпоредби. В този смисъл са определение № 4688 от 17.05.2022 г. по адм. д. № 2686/2022 г., VІ отд. на ВАС, определение № 15367 от 10.12.2020 г. по адм. д. № 11542/2020 г., VІ отд. на ВАС, определение № 5923 от 18.05.2021 г. по адм. д. № 4825/2021 г., VІ отд. на ВАС, и др. От друга страна, настоящият съдебен състав приема, че административният съд правилно и обосновано е достигнал до извод, че в конкретния случай по отношение на жалбоподателката не е налице правен интерес от обжалване. Наличието на правен интерес е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Съгласно чл. 45, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ (изм. - ДВ, бр. 55 от 2014 г.) при заболявания, по които ТЕЛК не се е произнесла и са съществували към момента на постановяване на експертното решение, НЕЛК отменя и връща експертното решение на ТЕЛК за ново произнасяне. В тази хипотеза НЕЛК, поради непълнота на решението на ТЕЛК, не се произнася по всички поводи, предвидени в Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), които са посочени в жалбата, включително по състоянието на работоспособността (вида и степента на увреждане) на лицето, към момента на постановяване на обжалваното решение, каквато е хипотезата на чл. 45, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ. В оспореното пред първата инстанция ЕР на НЕЛК № 91430/12.06.2023 г., НЕЛК е удовлетворила подадената от Ангелова жалба срещу експертното решение на ТЕЛК, с което ѝ е определен 44 % ТНР, като го е отменила и го е върнала на ТЕЛК, за да се произнесе с крайно решение, в което се разгледат всички заболявания на лицето. Прието е, че в МЕД има данни за [заболяване] СЗ по СЕАР, което заболяване е съществувало към датата на освидетелстване в ТЕЛК, но не е коментирано и оценено. Също така е прието, че в ЕР на ТЕЛК не е коментирана и липсват документални данни за [заболяване], като усложнение от [заболяване], която не е вписана като окончателна диагноза. Налице са противоречиви данни относно [заболяване]. Прието е, че са налице съществени нарушения на изискванията на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 НМЕ. Посочено е, че следва да се осъществи нова консултация със съдов хирург – с подробен ангиологичен статус и [заличен текст]. След издаване на новото експертно решение на ТЕЛК, в което да са включени всичките й заболявания и бъде определен нов процент на ТНР, то това решение, при неблагоприятен за частната жалбоподателка резултат, може да бъде обжалвано пред НЕЛК, респ. неблагоприятното за нея решение на НЕЛК може да бъде оспорено по съдебен ред, като ще бъдат разгледани и евентуалните възражения на Ангелова, включително относно наличието на [заболяване]. За разлика от посочения в частната жалба и приложен към писменото становище съдебен акт (в тази му част, на която се позовава жалбоподателката) в конкретния случай е налице първо връщане на преписката от страна на НЕЛК, с оглед което не се установява нарушение на принципа за бързина и процесуална икономия по чл. 11 АПК. Както се посочи по-горе, наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването и при констатация за липсата й съдът следва да остави без разглеждане оспорването на основание чл. 159, т. 4 АПК, а образуваното производство да прекрати. Като е процедирал по този начин първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение