Решение № 6648 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2721/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Ш., подадена чрез упълномощен адвокат Н. Пакулева, против решение 94 от 06.01.2025 г., постановено от Административен съд Пловдив, по адм.д. 2342/2024 г. С касационната жалба, в съдебно заседание чрез процесуален представител адвокат Ц. Ботева и в представени по делото писмени защити от двамата пълномощници се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според жалбоподателя съдът не е съобразил, че чл. 37и, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ има нова редакция /в сила от 12.04.2024 г. - ДВ, бр. 33 от 2024 г./, но всички останали алинеи са останали непроменени. Счита, че напълно са били пренебрегнати възраженията му досежно незаконосъобразността на разпределението на общинските пасища и по този начин са допуснати съществени нарушения на материалния закон. Изразява несъгласие с изводите на първостепенния съд за релевантната дата, към която е следвало да бъде установено, че заявителите са регистрирали на свое име животновъден обект на територията на населеното място, в които се намират пасищата, мерите и ливадите, и него са били вписани животни. Жалбоподателят поддържа, че спорен се явява и въпросът към коя дата следва да се извърши проверка от ответния административен орган за липсата на данъчни задължения към датата на подаване на заявлението на лицето за участие в разпределението на пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд или към друга дата, избрана от ответната комисия. Касаторът изразява становище, че е налице неяснота относно надлежния ответник по делото, при положение, че е конституирана комисията по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ, а в диспозитива на съдебния акт жалбоподателят е осъден да заплати разноски в полза на Община Брезово, представлявана от кмета. В съдебно заседание процесуалният представител адвокат Ботева поддържа и че комисията по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ е незаконосъобразно създадена, като представя писмено заявление от самия касационен жалбоподател, в което е изложено виждането му за това коя е приложимата редакция на чл. 37и ЗСПЗЗ. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да се произнесе по същество, като отмени протокол от 29.04.2024 г. на комисията, назначена със заповед 410 от 04.04.2024 г. на кмета на Община Брезово, в оспорената му част. Претендира присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - Комисия по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ, назначена със заповед 410 от 04.04.2023 г. на кмета на община Брезово, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адвокат Н. Атанасов, който в депозирано писмено становище пледира за оставянето ѝ без уважение. По подробно изложените в становището съображения поддържа, че е налице нормативна пречка касаторът да бъде допуснат до разпределението на общински пасища и ливади от ОПФ за стопанската 2024-2025 г. по реда чл.37и ЗСПЗЗ, което комисията правилно и законосъобразно е съобразила при постановяване на решенията си в протокол 1 от 25.04.2024 г., издаден на основание чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото разпоредбата на чл.37и, ал.1 ЗСПЗЗ в приложимата редакция /изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г./ изисква лицата, на които се предоставят пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд под наем или аренда да нямат данъчни задължения. Според участващия по делото прокурор правилно съдът е приел, че наличието на данъчни задължения и липсата на вписани животни в животновъдния обект на Б. Ш. в [населено място] под 0203560009 /стар 4156-0008/ към 25.04.2024г. са правнорелевантните факти, съгласно чл. 37и, ал.1 ЗСПЗЗ, обуславящи волеизявлението, което комисията дължи. Счита, че правната норма е императивна и комисията няма право на преценка, а следва да не допусне до процедура тези кандидати, които имат данъчни задължения и са собственици или ползватели на животновъдни обекти, в които няма пасищни селскостопански животни. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Б. Г. Ш. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния законен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК, против неблагоприятен съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 94 от 06.01.2025 г. е отхвърлена жалбата на Б. Г. Ш., против решенията по протокол 1 от 25.04.2024 г., издаден на основание чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ от комисия, назначена със заповед на кмета на Община Брезово за разпределение на общински пасища, мери и ливади за стопанската 2024/2025 г. на територията на Община Брезово в частта му, с която жалбоподателят не е допуснат до разпределение на имотите общинска собственост; Б. Г. Ш. е осъден да заплати на Община Брезово, разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 /хиляда/ лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Пловдив е приел, че предмет на оспорването е протокол 1 от 25.04.2024 г., издаден на основание чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ от комисия, назначена със заповед на кмета на Община Брезово за разпределение на общински пасища, мери и ливади за стопанската 2024/2025 г. на територията на Община Брезово в частта му, с която Ш. не е допуснат до разпределение на имотите общинска собственост. Според съда обжалваният частично протокол е издаден от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма и съдържа всички реквизити, които законодателят е посочил в чл. 59, ал. 2 АПК като задължителни за спазване при оформянето на административен акт. Първоинстанционният съд е счел, че не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които да бъдат определени като съществени и да водят до отмяната на издадения протокол, като е налице и съответствие на частично оспорения протокол с материалния закон. Възраженията на жалбоподателя досежно незаконосъобразността на самото разпределение на общинските пасища, мери и ливади в цялата община не са били обсъждани по същество, с оглед обстоятелството, че Б. Г. Ш. не е допуснат до разпределение и предвид предмета на делото, очертан с определение 4670 от 17.10.2024 г., постановено по дело 2623/2024 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС. С обжалваното решение е прието още, че е неоснователно позоваването на жалбоподателя на § 8, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 33 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г./, защото разглежданата процедурата по чл.37и ЗСПЗЗ е започнала преди влизането в сила на цитираната разпоредба. Съдът е счел, че в редакцията преди изменението, в сила от 12.04.2024 г., чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ предвижда, че кметът на общината назначава комисия, която определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределя имотите за всяко землище, като при разпределението предимство имат кандидати, които до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок, а останалите неразпределени имоти се разпределят по възходящ ред, като се започва от лицата, които притежават най-малко животински единици. Комисията съставя протокол за окончателното разпределение на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1 май. Едва с новата редакция /в сила от 12.04.2024 г. - ДВ, бр. 33 от 2024 г./ се предвижда БАБХ да изготвя официална справка, утвърдена със заповед на изпълнителния директор на БАБХ, която се публикува на интернет страницата на агенцията и да съдържа информация за всички регистрирани в Интегрираната информационна система към 1 февруари на текущата година: 1. животновъдни обекти, регистрирани по чл. 137 от ЗВМД, в които се отглеждат постоянно или целогодишно пасищни селскостопански животни, с изключение на животновъдни обекти, в които за периода от 15 ноември до 15 март не се отглеждат животни; 2. собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти; 3. пасищни селскостопански животни в животновъдните обекти. Първостепенният съд е анализирал и съдържанието на приложимата редакция на чл. 37и, ал. 1 ЗСПП /изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г./ и е обвързал тази норма с фактическото установяване, че към 25.04.2024 г. Б. Г. Ш. има задължения към Национална агенция по приходите /НАП/, с оглед приложена служебна справка, изготвена по електронен път чрез системата RegX на 25.04.2024 г., чието съдържание не е било опровергано в хода на съдебното производство. Според решаващия съдебен състав е било налице и второто основание, на което Б. Ш. не е допуснат до разпределението. Видно от представената Справка за животни ОЕЗ към 25.04.2024 г., изготвена служебно от електронен регистър на БАБХ, в животновъдния обект в [населено място] под 0203560009 /стар 4156-0008/, няма вписани животни, а животните, които Ш. е описал в приложение 1 към подаденото заявление, се виждат описани в обекта, регистриран в гр. Карлово под 364980013 /стар 4300-0048/. Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че към месец април 2024 г. животните са били в [населено място], не са били подкрепени с писмени доказателства, а според съда това обстоятелство не може да се доказва с гласни доказателства. Изложени са подробни съображения за неприложимостта на изменението на чл.37и, ал.4 ЗСПЗЗ, в сила от 1.01.2025 г., с оглед възраженията на жалбоподателя, че пашата на животните от животновъдния му обект, който се намира на територията на община Карлово е високопланинска, а пашата на територията на община Брезово е в низината и след като на негово име са регистрирани два животновъдни обекта, то възможността да премества стадото си от един животновъден обект в друг не е забранено от закона. Решаващите изводи на съда са, че наличието на данъчни задължения и липсата на вписани животни в животновъдния обект на Б. Ш. в [населено място] под 0203560009 /стар 4156-0008/ към 25.04.2024 г. са правнорелевантните факти, съгласно чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ, обуславящи волеизявлението, което комисията дължи, защото правната норма е императивна и комисията няма право на преценка, а следва да не допусне до процедура тези кандидати, които имат данъчни задължения и са собственици или ползватели на животновъдни обекти, в които няма пасищни селскостопански животни. Поради изложеното съдът е счел, че материалният закон е приложен правилно, а протоколът в оспорената част съдържа подробни и ясни мотиви за причината, поради която Б. Ш. не е допуснат до разпределение. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, надлежният ответник и предмета на правни спор са правилно определени, включително с оглед постановеното определение 4670 от 17.10.2024 г. по частно дело 2623/2024 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС. В него изрично е посочено, че правният спор е относно законосъобразността на протокол 1/25.04.2024 г., издаден на основание чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ от Комисия, назначена със заповед на кмета на Община Брезово за разпределение на общински пасища, мери и ливади за стопанската 2024/2025 г. на територията на Община Брезово, с която жалбоподателят не е допуснат до разпределение на имотите общинска собственост. В случая се касае за индивидуален административен акт по приложението на чл. 24а ЗСПЗЗ, като промяната в правната сфера на настоящия касатор възниква от неговото постановяване, а не от последващо волеизявление на кмета на Община Брезово или на Общинския съвет. Аргумент в подкрепа на тезата на жалбоподателя не може да бъде изведен от обстоятелството, че разноски са възложени в полза на общината, представлявана от кмета, защото съгласно нормата на чл. 143, ал. 3 във връзка с ал. 1 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, като разноските следва да се възстановяват в бюджета на органа, издал потвърдения като законосъобразен административен акт. Обосновано първостепенният съд е преценил, че ответната комисия е законосъобразно конституирана със заповед 410 от 04.04.2024 г. на кмета на община Брезово, издадена на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ и чл. 100, ал. 1 ППЗСПЗЗ, в приложимите редакции на последните две разпоредби, а именно към ДВ, бр. 102 от 2023 г. и ДВ, бр. 9 от 2024 г. На проведеното на 25.04.2024 г. заседание, видно от съставения протокол 1, е присъствал определеният с цитираната заповед резервен член на комисията - Н. С., протоколът е подписан от нея, като без правно значение е причината за участие на този резервен член, след като е бил включен в състава на колективния орган. Не намират правна опора възраженията на касатора, че административният съд е дължал произнасяне по въпросите относно незаконосъобразността на самото разпределение на общинските пасища, мери и ливади в цялата община, който отново излага в касационната си жалба. Основателно в тази връзка съдът е преценил, че тези доводи не следва да се обсъждат, съобразявайки предмета на делото, който е дефиниран с определение 4670 от 17.10.2024 г. по частно дело 2623/2024 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, и който се свежда единствено до установяване на обстоятелството дали са били налице материалноправните предпоставки за недопускане на жалбоподателя до разпределение на имотите общинска собственост. Не могат да бъдат споделени доводите на настоящия касатор, че с ДВ, бр. 33 от 2024 г., в сила от 12.04.2024 г. е изменена единствено разпоредбата на чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ, като всички останали алинеи, включително ал. 1 остават непроменени. Според § 4 от Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обн. ДВ, бр. 33 от 12.04.2024 г., член 37и се изменя така: Чл. 37и.