Определение № 159 от 03.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2243/2013 г.

Недоволен от определението е жалбоподателят М. Ц. Н. от [населено място] бряг, който е подал заявление-молба от 05.02.2013 год. с вх.№ 1417 от 12.02.2013 год., имаща характер на частна касационна жалба, депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК като поддържа, че поради липса на информация – непосочване на номера на банковата сметка и банката е забавил своевременното внасяне на държавната такса от 15 лева. С допълнително заявление от 21.02.2013 год. с вх.№ 2010 от 26.02.2013 год. и заявление-молба от 13.03.2013 год. излага съображения по съществото на спора като претендира настоящата инстанция да уважи иска. От ответниците по частната касационна жалба Н. Й. Н. и С. Й. С., двамата от [населено място], представлявани от адвокат Г. С. е постъпило становище вх.№ 2790 от 15.03.2013 год., имащо характер на отговор по чл.276, ал.1, за неоснователност. Не претендират за направени разноски по делото за адвокатски хонорар. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да върне частната жалба касационният съд е приел, че разпореждане № 791 от 28.06.2012 год. за връщане на частна жалба е съобщено на жалбоподателя на 06.07.2012 год./лист 59 от ч.гр.дело № 430/2012 год. на ІІ-ро гражданско отделение на Върховния касационен съд/, при което срокът за обжалване по чл.60, ал.4 ГПК изтича на 13.07.2012 год./ден сряда/, а частната жалба е подадена по пощата като клеймото е с дата 16.07.2012 год., поради което се явява просрочена. Останалите съображения на жалбоподателя не следва да се обсъждат тъй като са неотносими към настоящото частно производство, а касаят други процесуални действия. По изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение