Определение № 9990 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9392/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. Й. Г., със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 65, ет. 1, ап. 3, чрез упълномощения адв. М. Попов, против Определение № 22846 от 08.06.2026 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело № 6744/2026 г. Изложени са доводи за неправилност на определението, поради неизпращане на жалбата от първоинстанционния съд на компетентния решаващ административен орган при констатираната задължителност на административното оспорване. Ответникът – директор на ТД на НАП София, чрез процесуалния си представител юрк. В. Йорданова – изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият тричленен състав на Осмо отделение на Върховния административен съд преценява частната жалба като допустима, тъй като е подадена против определение, подлежащо на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 160, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която същото е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното: Правилно с Определение № 22846 от 08.06.2026 г. административният съд е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на В. Й. Г., чрез адв. М. Попов, срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с № С260022-022-0041098/29.04.2026 г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП София и е прекратил производството по административно дело № 6744/2026 г. Съгласно чл. 197, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, постановлението за налагане на обезпечителни мерки се обжалва пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с решение. По силата на ал. 2 от цитираната разпоредба това решение може да бъде предмет на съдебен контрол. Следователно налице е задължителност на оспорването по административен ред на постановлението за налагане на обезпечителни мерки и подадената срещу него жалба направо пред съда е недопустима. По изложените съображения оспореното определение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Преписката е следвало да се изпрати от първоинстанционния съд на съответния компетентен решаващ орган - директора на ТД на НАП София, но тъй като това не е сторено, ще следва жалбата и образуваната по нея преписка да се изпрати от настоящия съд. Този резултат е можело да бъде постигнат и чрез искане за допълване на определението от съда, който го е постановил. С оглед изхода на спора, в полза на ответника се следват разноски за настоящата инстанция в размер на 70 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение