Решение № 12141 от 5.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9847/2019 г.

Решение № 12141 от 5.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9847/2019 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е с правно основание чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс (ИК) във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила Жалба от И. Шабан, [населено място], в качеството си на пълномощник на политическа партия "Движение за права и свободи", представлявана от М. Карадайъ и председател на Областния съвет на ПП "Движение за права и свободи" гр. Кърджали, против Решение № 916-МИ от 30.08.2019 г. на Централна избирателна комисия, София, с което е назначена Общинска избирателна комисия в Община Ардино за изборите за общински съветници и кметове на 27 октомври 2019 година. Жалбоподателят счита, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че въпреки развилата се процедура за избор на състав на ОИК, в нарушение на чл. 76, ал. 4, т. 1 от ИК, ЦИК е назначила състав в общината от 13 членове. По подробно развити в тази връзка съображения моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се дадат задължителни указания на ЦИК за назначаване на състав на ОИК – Ардино от 11 членове, надлежно предложени на основание чл. 75, ал. 7 от ИК от кмета на община Ардино. Ответникът - Централна избирателна комисия (ЦИК), гр. София, чрез надлежно упълномощен с решение № 3 от 22 март 2019 г. процесуален представител Бойкинова оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед датата на изпращане на жалбата чрез оператор на пощенски услуги ЕКОНТ – 02.09.19., настоящият тричленен състав на ВАС – Четвърто отделение намира, че жалбата на Политическа партия (ПП) "Движение за права и свободи" се явява депозирана в законоустановения в чл. 58, ал. 1 във вр. с ал. 4 от ИК тридневен срок от обявяването на решението, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 916-МИ от 30 август 2019 г. ОТНОСНО: назначаване на Общинска избирателна комисия в община Ардино, област Кърджали, за изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 година, на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 75, ал. 10 от Изборния кодекс, Централната избирателна комисия НАЗНАЧАВА Общинска избирателна комисия в община Ардино, област Кърджали, в състав от 13 членове, в това число Председател, двама Зам. - председатели и Секретар, всички лица изброени поименно с три имена и ЕГН. В решението е посочено, че е налице постигнато съгласие между участниците в консултациите по отношение на състава и ръководството на Общинската избирателна комисия в община Ардино, като протоколът от проведените консултации на 16.08.2019 г. е подписан без особени мнения и възражения. ЦИК е счела, че след като не се явил представител на партия "ВОЛЯ" като парламентарно представена партия, Общинската избирателна комисия - Ардино, следва да има 13-членен състав и съгласно Решение № 600-МИ от 9 август 2019 г. допълнителни членове следва да получат партиите с най-голям неоползотворен остатък – партия "ГЕРБ" и коалиция "Обединени патриоти". Така постановеното от Централната избирателна комисия решение е законосъобразно. На първо място служебно следва да се констатира факта, че обжалваното решение № 916-МИ от 30 август 2019 г. е мотивирано - изложени са и фактически, и правни основания за неговото издаване, поради което е спазено напълно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Освен това следва да се посочи, че е напълно допустимо мотивите на един административен акт (с какъвто характер е и обжалваното решение на ЦИК), да се съдържат в отделен документ подготвящ неговото издаване или дори, но най-късно в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане в съда – Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. За пълнота по въпроса за мотивите на административните актове могат да се посочат още и т. 7 от Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 4 от 22.09.1976 г., както и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2002 година. В конкретния случай това е Протокол № 108 от заседание на ЦИК, проведено на 30 август 2019 г., в който е обсъдено предложението и е взето решение с 16 гласа "за"" и "против" – няма. При това гласуване на ЦИК е очевидно, че решението е взето с необходимото мнозинство две трети от присъстващите членове съгласно чл. 53, ал. 4 ИК. Както се каза вече по-горе, правното основание за издаване на решението е чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 75, ал. 10 от Изборния кодекс. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от Изборния кодекс (ИК), Централната избирателна комисия назначава общински избирателни комисии, което според чл. 74 ИК трябва да стане не по-късно от 50 дни преди изборния ден. В конкретния случай този срок е спазен, защото е безспорно, че денят за произвеждане на изборите за общински съветници и за кметове, насрочени с Указ на Президента на Република България е 27 октомври 2019 година. Безспорно е по делото, че в съответствие с чл. 75, ал. 1 от Изборния кодекс, при кмета на община Ардино са проведени консултации за състава на общинската избирателна комисия, както и че е постигнато съгласие за 11 членен състав, видно от Протокола от 16.08.2019 г., който е подписан без възражения и особени мнения. Съгласно чл. 75, ал. 10 от Изборния кодекс, в случаите, когато е постигнато съгласие, Централната избирателна комисия назначава общинската избирателна комисия по предложението на кмета на общината, направено по реда на ал. 7. Централната избирателна комисия следва да се съобрази с така постигнатото съгласие, като проверката й е по отношение спазването на императивните законови изисквания. В тази връзка е констатирано, че партия "ВОЛЯ", която е парламентарно представена има право на 1 член, но неин представител не се е явил на консултациите и съответно няма направено предложение. При това положение мястото й е незаето и следва да се попълни от останалите парламентарно представени партии и коалиции, участвали в консултациите. В конкретния случай при преговорите при кмета на общината не е бил включен представител на тази партия "ВОЛЯ", а е безспорно, че като 11-ти член в състава на Общинската избирателна комисия – Ардино е включен представител на "Демократична България – обединение". Тази коалиция също има право на 1 член, тъй като макар и да не е парламентарно представена, има избран член на Европейския парламент от Република България. Но съгласно чл. 76, ал. 6 от Изборния кодекс, този член в общинската избирателна комисия е извън броя на членовете по ал. 4, а според чл. 76, ал. 4, т. 1 от Изборния кодекс, до 150 избирателни секции – членовете в общинските избирателни комисии, които се предлагат от парламентарно представените партии трябва да са до 11. В случая е налице изключение от това правило поради задължението за включване на представител на "Демократична България – обединение", при което общият брой на членовете на Общинската избирателна комисия – Ардино става четно число. Тази хипотеза е законодателно уредена в разпоредбата на чл. 76, ал. 8 от Изборния кодекс и там разписаната процедура, която е трябвало да бъде проведена при кмета на общината, на практика е приложена от Централната избирателна комисия, която е единствено компетентна да назначава законосъобразен състав на общинските избирателни комисии. Според разпоредбата на чл. 76, ал. 10 от Изборния кодекс, "Общият брой на членовете на общинската избирателна комисия се определя по реда на ал. 4 – 9" и в случая точно това е направено с обжалваното решение на Централната избирателна комисия, като е назначена Общинска избирателна комисия - Ардино в състав от 13 членове. С оглед изложеното, оплакването в жалбата, че решението на Централната избирателна комисия противоречи на чл. 76, ал. 4, т. 1 от Изборния кодекс се явява неоснователно, доколкото са налице изключенията в следващите разпоредби и което изрично е допустимо съгласно ал. 10. Постановеното решение не страда и от другите твърдяни от жалбоподателя пороци по чл. 146 АПК и затова жалбата срещу това решение ще трябва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс, Върховният административен съд - Четвърто отделение,