Определение № 877 от 12.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 843/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С Определение № 1183 от 15.08.2011 год. по гр.д.№ 675/2011 год., Пловдивският апелативен съд, пред който е било висящо производството по обжалване на решението по т.д.№ 96/2010 год. на Старозагорския окръжен съд, по реда и на основание чл.398 ал.2 ГПК е допуснал изменение на наложена обезпечителна мярка „възбрана” върху недвижими имоти на [фирма], като обезпечение на искове на Д. К. В. с обща цена 51670.73 евро, като е определил нова обезпечителна мярка „учредяване на паричен залог” върху сумата 101059.17 лв. Определението е обжалвано от Д. В.. В частната и жалба се съдържа искане за отмяна на определението, поради това, че не и е предоставена възможност да направи възражение по искането за замяна на обезпечението, както и че замяната е неравностойна, тъй като сборът от претенциите и: главница+обезщетение за забава+разноски (в размер на 18850.60) лв. възлиза на 121343 лв. Представено е и изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, което е безпредметно, доколкото настоящето производство е по реда на чл.274 ал.2 ГПК, а не по чл.274 ал.3 ГПК. Частната жалба е депозирана от страна по спора, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Д. В. е предявила срещу [фирма] иск с правно основание чл.82 вр.чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 45000 евро (88012.45 лв.). С исковата молба е поискала да бъде допуснато обезпечение на така предявения иск, чрез налагане на възбрана по отношение на 2 недвижими имота – апартаменти в сградата на [улица] [населено място]. С Определение № 145/24.02.2010 год. по т.д.№ 96/2010 год. обезпечението е допуснато при обезпечителна мярка „възбрана” по отношение на апартаменти № 6 и № 14 в посочената сграда. При замяната на обезпечителната мярка, въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон. След като законът (чл.398 ал.2 ГПК) изрично сочи, че съгласие на страната в чиято полза е допуснато обезпечението е ирелевантно в случай на учредяване на залог при спазване на чл.180 и чл.181 ЗЗД, то в този случай не е необходимо да и бъде давана възможност да възрази по искането за замяна. Неоснователен е доводът за липсата на равностойност. Размерът на учредения залог покрива претендираните вземания за главницата и обезщетението за забава. Съдебните разноски, размерът на които ще бъде формиран с оглед изхода на спора при влизане на решението в сила, не са част от спорното право, поради което и обезпечението не се простира по отношение на тях, каквато е константната практика на ВКС. Поради това, частната жалба е неоснователна и определението на П. ще следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.