Определение № 504 от 04.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №522 от 26.04.2010 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. №539/2010 г. в частта, с която е потвърдено решение №83 от 26.05.2009 г. на П. районен съд по гр.д. №140/2008 г. за отхвърляне иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ за сумата от 2 191.80 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 07.04.2008 г. – 07.10.2008 г. Въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала оставането си без работа за исковия период. Недоволна от решението е жалбоподателката С. Н. Й.,[населено място], [община], В. област, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос относно възможността за доказване оставането без работа с извлечение от трудова книжка, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представени са пет решения на ВКС, от които четири по реда на чл.290 ГПК. Ответникът [община] не е заявил становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос обуславя крайното решение на съда и е решен в противоречие с практиката на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.