Определение № 594 от 13.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 563/2009 г.

ВКСII търговско отделение13.10.2009reporting judge Росица Ковачева

Ruling

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение от 10.VІ.2009 г. по ч.т.д. № 201/ 2009 г. на Шуменски окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на К. В. К. - от с. К., общ. Каспичан срещу Определение от 10.VІ.2009 г. по ч.т.д. № 201/ 2009 г. на Шуменски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. По изложените съображения, че е допустим предявеният частичен иск, жалбоподателят иска определението да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на иска. В Изложение на касационни основания жалбоподателят излага, че по съществения процесуалноправен въпрос за допустимостта на частичния иск, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - Определение № 29 от 19.ІІ.2003 г. по ч.гр.д. № 36/ 2003 г. на ВКС, 5-чл.с. - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Ответникът по частната жалба “А” О. - гр. Ш. не изразява становище по същата, нито по искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска, и че обжалваемият интерес пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион - ното определение, с което е прекратено производството по делото по предявения частичен иск от К. В. К. - от с. К., общ. Каспичан срещу “А” О. - гр. Ш. за признаване за установено, че запис на заповед, с който ищецът се е задължил за сумата 500 000 лв., е нищожен за сумата 5000 лв., на основание чл. 536 ал. 1 ТЗ, тъй като не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ. Изложени са съображения, че искът е недопустим, тъй като чл. 26 ал. 4 ЗЗД урежда възможност да се установи частична недействителност, когато порокът засяга само част от фактическия състав на сделката, но тази част следва да има самостоятелно съществуване вътре в единния фактически състав - да е налице възможност за отделяне на опорочената част, като останалата част на фактическия състав да породи правно действие. Направен е извод, че записът на заповед, като едностранна абстрактна сделка, е налице при волеизявление, материализирано в ценната книга, затова предмет на установителния иск е прогласяване нищожност на това волеизявление и няма възможност да се прогласи частична недействителност на волеизявлението само за 5000 лв., като в случай, че са налице посочените от ищеца основания, волеизявлението би било изцяло недействително - порокът не е делим с оглед правната същност на менителничния ефект. Касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допусне, тъй като разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос - за допустимостта на частичен установителен иск за нищожност на запис на заповед - е важен, тъй като обуславя разглеждане на иска, но този въпрос е решен от съда в съответствие със задължителната съдебна практика. Същата е смисъл, че не е допустим частичен установителен иск за нищожност на запис на заповед, тъй като порокът, на който се позовава ищецът, е неделим - ако записът на заповед не сдържа реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, същият е недействителен изцяло за сумата, за която се е задължил с него издателят, и не може да е частично недействителен - само за 5000 лв. Неоснователно жалбоподателят се позовава на Определение № 29 от 19.ІІ.2003 г. по ч.гр.д. № 36/ 2003 г. на ВКС, 5-чл.с., което е неприложимо в случая - с него е разрешен въпрос за допустимост на касационна жалба с оглед цената на иска, когато са предявени обективно съединени искове - иск за парично вземане с цена до 5000 лв., обусловен от установителен иск за обявяване частична нищожност на договор за кредит, в който случай вторият иск налага разглеждането на първия, независимо, че първият е с цена до 5000 лв. Ако по договора за кредит е налице възможност да са нищожни отделни негови части - чл. 26 ал. 4 ЗЗД, частична нищожност е неприложима при предявен иск за прогласяване нищожност на запис на заповед поради липса на предвиден в закона реквизит от съдържанието му, с оглед неделимостта на порока, на който ищецът основава иска за нищожност. По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

Cited provisions

6