Определение № 1050 от 13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 627/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени от М. Г. Д., съответно едната приподписана от адв. М. З., а другата от адв. В. В. срещу въззивно решение № V-140/30.12.2009 г. по гр. д. № 603/2009 г. на Б.кия окръжен съд. Жалбите са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Обжалваемият интерес е над 1000 лв. Представени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните. Насрещната страна Н. П. Д. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. С атакуваното решение е отхвърлен иска на М. Г. Д. против Н. П. Д. за обявяване нищожността на договор за дарение по нотариален акт № 84а, том ІІ, нотариално дело № 524/1988 г., с който те двамата са дарили собствения си, придобит в условията на съпружеска имуществена общност апартамент в гр. Б. на К. Д. - майка на съпруга, който след смъртта й е единствен неин наследник. Поддържа се, че договорът е сключен в нарушение на закона /чл. 10, ал. 1 ЗСГ, отм. – надарената вече имала жилищен имот в с. Лесичери/ и по същите съображения – при заобикаляне на закона. Въведено е и основание за нищожност поради противоречие с добрите нрави – Н. Д. се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата, защото с поведението си и установено виновно брачно поведение на нисък морал, е станал причина за разтрогване на брака си с М. Д.. Изложението, приподписано от адв. З. е на касационните основания и по съдържание е оплакване за неправилност по смисъла на чл. 281 ГПК. Позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно, за да промени характера на изложеното. Представено е второ писмено изложение от М. Д., приподписано от адв. З., без данни за датата на постъпването му в администриращия съд, което по своя характер е също несъгласие с постановеното решение и оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованот и противоречие с материалния закон. Както е изяснено в ТР 1-2009-ОСГТК ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като Върховният касационен съд не може сам да го извлича, а само да го уточни и конкретизира. В изложението, приподписано от адв. В. са повдигнати правни въпроси, които не обосновават допускане на касационно обжалване поради наличие на някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – за точното приложение на закона или за развитие на правото, на които се позовава касатора. Известно е, има многобройна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от промяна, че съдът, когато е сезиран с иск за нищожност на сделка се произнася по основанията, съставляващи и основания на исковата молба. Предметът на иска се определя от ищеца по предвидения от закона ред – чрез страните, правопораждащите юридически факти и петитума в исковата молба и допустимите изменения на иска. Без значение за съда е дали сделката е евентуално нищожна и на друго основание, непосочено от ищеца по предвидения от закона ред, защото това е извън предмета на иска. Обратното би било и недопустимо. Въпросът дали е достатъчно имотът да не се намира в селище по списъка съгласно чл. 5, ал. 2 ЗСГ, за да се приеме, че е вилен, без да се установи за какво се ползва, е без значение, защото съдът е изследвал всички обстоятелства, имащи отношение към характеристиката на имота в с. Лесичери, включително и нуждите, за които е ползван. Съдът е изложил съображения, че той не е бил жилищен за К. Д., която преимуществено е живеела в апартамент в гр. Б., като е осбсъдил и събраните доказателства в тази връзка. Несъгласието с фактическите и правни заключения, в случая не обуславя основание за допускане на касационно обжалване. Относно предназначението на парцела поставеният въпрос е без значение, доколкото в случая вилният имот е вилна сграда с терен и определящото е именно предназначението на сградата при наличие и на другите предпоставки по чл. 5 ЗСГ /отм./. Въпросът дали е допустимо ищцата, сега касатор М. Д. да се позовава на нищожност на сделката е вече разрешен по пътя на обжалването от Върховния касационен съд по гр.д. № 79/2009. Съдът в обжалваното решение не е приел и нещо различно, а се е съобразил с указанията на касационната инстанция и след поредица от процесуални действия по уточняване предмета на иска, го е изяснил. Посочено е, че искът не е по чл. 105 СК, поради което и възражението на Н. Д. за недопустимост на претенцията е неоснователно и подробно е изложил съображения за валидността и допустимостта на първоинстанционното решение. В изложението липсва и съответстваща обосновка за приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът многократно се е произнасял, че бланкетното цитиране или позоваване на уредените в чл. 280, ал. 1 ГПК хипотези не е достатъчно да формира извод за допускане на касационното обжалване. Няма каквито и да са доводи за създадена съдебна практика и съответно нуждата й от промяна поради неточно тълкуване или нуждата й от осъвременяване поради изменения на законодателството и обществените условия. Не са развити съображения относно разглеждане на правните въпроси с оглед развитие на правото - че законите са непълни, неясни или противоречиви и нуждата да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В заключение касационно обжалване не следва да се допуска Мотивиран от горното, съдебният състав