Определение № 468 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 147/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Й. Д. и Р. Й. К. против определение № 343 от 18.12.2008 год. по в.гр.д. № 909/2007 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната им жалба против решение № 22 от 13.05.2005 по гр.д. № 46/1998 год. на Районен съд – Н. и против решение № 95 от 26.06.2007 год.по същото дело,с което е поправено решение № 22/13.05.2005 год. Излагат доводи за неправилност на обжалваното определение,като излагат отново оплаквания относно включването на Б. Д. като съделител в делбата,поради липса на валидно сключен брак с баща им Й. Д. ,т.е оспорват качеството й на наследник. Искат отмяна на определението. Ответниците по частната жалба – В. Л. П. и Б. Л. П. оспорват жалбата като недопустима и молят да бъде оставена без разглеждане,тъй като не отговаря на изискванията по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,а се сочат въпроси,които са разрешение в производството по допускане на делбата. Останалите ответници не са депозирали писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на І г.о.,като констатира,че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд,намира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол преграждащо определение на въззивния съд,поради което е процесуално допустима. Разгледано по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното определение съдът е приел,че въззивните жалби са недопустими. За да достигне до този извод е взел предвид,че производството по делбата е във фазата по извършването й,поради което неправилното изписване на квотите на жалбоподателите в мотивите на първоинстанционното решение не накърнява техните права,тъй като е налице влязло в сила решение,с което този въпрос е окончателно решен,а оспорване правата на някой от съделителите е преклудирано с влизане в сила на решението по първата фаза. Определението е правилно. В съответствие с изискванията на закона въззивния съд е приел,че жалбоподателите са обжалвали мотивите на първоинстанционното решение,а не способът за извършване на делбата. Мотивите на решението обаче не подлежат на самостоятелно обжалване,тъй като по отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и доказателствените факти не се формира сила на пресъдено нещо. Със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото./ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, /. Като е съобразил изложеното,въззивният съд е постановил законосъобразно определение,което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения,Върховният касационен съд,състав на І г.о.