Определение № 7420 от 17.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5879/2024 г.

Образувано е по частна жалба от Н. Т. С. с адрес в гр. София, п. к. [номер], [населено място], [улица], [номер], срещу разпореждане № 5335 от 29.04.2024г. на Върховен административен съд по адм. дело № 3570/2024г. С него председател на шесто отделение оставя без разглеждане касационна жалба на Н. Т. С. против Решение № 978/14.02.2024г. на Административен съд София – град по адм. дело № 10442/2023г. С последното се отхвърля жалба на С. срещу Решение № 1040-21-604/12.10.2023г. на Директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № О-21-999-00-0002223735/21.08.2023г. на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите, с което се отказва изплащане на обезщетение за бременност и раждане до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО. За да прекрати производството председателят на шесто отделение приел, че решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 119 КСО. В частната жалба се поддържа доводи, относими към спора по същество за съществуването на правото на обезщетение, поради което иска отмяна на разпореждането. Разпореждането е правилно. Образуваното касационно производство по адм. дело №3570/2024г. по описа на ВАС по касационна жалба от Н. Т. С. срещу Решение № 978/14.02.2024г. на Административен съд София град по адм. дело № 10442/2023г. правилно е прекратено. Предмета на съдебното производство пред административен съд е законосъобразност на решение на директора на ТП на НОИ, потвърждаващо разпореждане за отказ от отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане, в което производство е постановено съдебно решение, с което се отхвърля жалбата. Разпоредбата на чл. 119 КСО предвижда, че решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, б. “б“, буква „д“-за суми до 1000 лева, букви „е“ и „ж“. Така посочените актове по чл. 117,, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО са съдебни решения относно откази за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта, раздели I и II или помощи. Последица от приложението на цитираната разпоредба е оставяне на касационната жалба без разглеждане на основание чл. 215, т. 4 и чл. 213а, ал. 6 АПК и прекратяване на касационното производство, каквото е направено с обжалваното разпореждане. При изложените мотиви разпореждането като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение