Определение № 2934 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8415/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та) със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], против Определение № 4158 от 16.05.2023 г., постановено по адм. дело № 3149 по описа на Административния съд София-град за 2023 г., с което е отхвърлено искането й за привличането на „Електрохолд продажби“ ЕАД и „Национална електрическа компания“ ЕАД като подпомагащи страни на страната на ответника. Частният жалбоподател иска обжалваното определение да бъде отменено. Претендира разноски за производството по частната жалба, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – „Центриом“ ООД представя писмен отговор на частна жалба, в който изразява становище за неоснователността й. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която определението е неблагоприятно в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд София-град е образувано по искова молба, предявена от "Центриом"ООД срещу КЕВР, с която са предявени няколко иска при условията на обективно съединяване на искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразни решения №№Ц-14/03.04.2019г. и Ц-12/26.03.2021г. на КЕВР Комисията е поискала на основание чл. 219 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) да бъдат привлечени, като трети лица-помагачи в процеса, на страната на ответника – „Електрохолд продажби“ ЕАД и „Национална електрическа компания“ ЕАД. С обжалваното в настоящото производство определение административният съд е отхвърлил искането на КЕВР с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Мотивирал се e, че в конкретния случай за Комисията не е налице правен интерес от привличането на горепосочените дружества, като трети лица. Приел е, че правоотношението по обезщетяване на претендираните вреди е само между ищеца и административния орган, поради което АПК с нарочна разпоредба – чл. 205 от кодекса – определя, кой следва да е ответник. Като се обосновал, че КЕВР е независим държавен орган, който регулира дейностите в енергетиката, формирал извод, че трети лица не биха могли да въздействат върху приетите от нея решения. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предявените с исковата молба искове са за търсене на обезщетение за имуществени вреди, причинени от издадените от регулаторния орган незаконосъобразни решения. Между КЕВР, от една страна, и „Електрохолд продажби“ ЕАД и „Национална електрическа компания“ ЕАД от друга страна, не съществуват отношения, които биха били повлияни от решението по делото за ангажиране на имуществената отговорност на КЕВР по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Привличането на трето лице – помагач в исковия процес, предвидено съответно в чл. 218 и чл. 219 ГПК, е свързано с евентуалните неблагоприятни последици, които биха могли да настъпят за това трето лице от съдебното решение. С искането за привличане главната страна цели да обвърже подпомагащата със силата на мотивите, с оглед реализиране на определени субективни права. Комисията за енергийно и водно регулиране е независим държавен орган, който, съобразно чл. 10 от Закона за енергетиката (ЗE), регулира дейностите в енергетиката, поради което, както правилно е приел първоинстанционният съд, трети лица не биха могли да въздействат върху приетите от нея решения. По тази причина не би могло да възникне обвързаност в отношенията между Комисията и посочените от нея трети лица в зависимост от произнасянето на съда в мотивите на решението по предявените искове. По този въпрос е налице и константна съдебна практика на Върховния административен съд, част от която са следните определения: Определение №7209/14.05.2019г. по адм.д.№ 4294/19г.; Определение № 9755/25.06.19г. по адм.д. № 7252/2019г.; Определение № 9752/25.06.2019г. по адм.д.№ 7251/19г.; Определение № 15642/18.11.2019 г. по адм. дело № 13115/2019 г.; Определение № 9697/24.06.2019 г. по адм. дело № 6264/2019 г.; Определение № 11005/15.07.2019 г. по адм. дело № 7406/2019 г. и Определение № 12614/26.09.2019 г. по адм. дело № 10563/2019 г. По изложените съображения, правилно административният съд е отхвърлил искането на КЕВР с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на спора, разноски на частния жалбоподател не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение: