Определение № 6354 от 23.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4956/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 254 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Г. Б. срещу Разпореждане №2279 от 20.03.2024 г. на Административен съд (АС) – Бургас по адм. дело №485/2024 г. С разпореждането е отхвърлено искането на Н. Г. Б., за преустановяване на неоснователни действия извършвани от началника на сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Бургас, изразяващи се в задържане, към 15.02.2024 г., на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № [номер], издадено от Великобритания. Частният жалбоподател излага, че отнемането на СУМПС е реализирано на 14.08.2023 г. Причината е реализиране пътно-транспортно произшествие (ПТП) при наличие на алкохол в кръвта 0.60 промила. С Наказателното постановление (НП) №23-1228-003769 от 15.09.2023 г. на началник група в ОД на МВР - Стара Загора, сектор „Пътна Полиция“, му е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от шест месеца. НП е обжалвано и е образувано НАХД №303/2023 г. по описа на Районен съд (РС) - Раднево. Наказанието от шест месеца започва да тече в деня на отнемането на СУМПС – 14.08.2023 г. и изтича на 14.02.2024 г. На 15.02.2024 г. на Б. е отказано връщането на СУМПС, поради наличието на дело, което не е приключило. Задържането на СУМПС е неправомерно. Заповедта за отнемането на СУМПС не е обжалвана, но не тя определя размера на наказанието, а НП. Срокът на наказанието по него вече е изтекъл. Предвид изложеното прави искане разпореждането да бъде отменено и да бъде задължен административният орган да прекрати задържането на СУМПС. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – началникът на сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 254 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане АС – Бургас е отхвърлил искането на Н. Г. Б. за преустановяване на неоснователни действия, извършвани от началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР - Бургас, изразяващи се в задържане, към 15.02.2024 г., на СУМПС № [номер], издадено от Великобритания. За да постанови този резултат съдът, след изпълнение на задължението си по чл. 252, ал. 2 АПК, е приел, че за извършени нарушения на ЗДвП, на 14.08.2023 г. по отношение на Б. е бил съставен АУАН №, въз основа на който е издадено и НП № № 23-1228-003769 от 15.09.2023 г. от началник група в ОД на МВР - Стара Загора, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“. На същата дата - 14.08.2023 г., спрямо Б. е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1228-000737 от началник група към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – сектор „Пътна полиция“ (ПП), с която, на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП, е разпоредено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като свидетелството е отнето на същата дата. На 15.02.2024 г. Б. се явил в сектор ПП при ОД на МВР - Бургас, и е поискал да му бъде върнато иззетото СУМПС. При изпращането на административната преписка органът е посочил, че издаденото НП е било обжалвано по съдебен ред, по което е било постановено Решение № 16 от 06.03.2024г. по АНД № 303/2023 г. на РС - Раднево, с което НП е било отменено, но към момента на искането за връщане на СУМПС съдебният акт не е влязъл в сила. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че задържането на СУМПС на Н. Г. Б. се осъществява на основание административен акт - изпълнение на заповед за прилагане на ПАМ до решаване на въпроса за отговорността, поради което искането, с правно основание чл. 250, ал. 1 АПК, е неоснователно. Посочил е, че заповедта за прилагане на ПАМ подлежи на предварително изпълнение и не е обжалвана от Б.. Към датата, на която той е поискал връщането на СУМПС - 15.02.2024 г. съдебният акт, с който НП е отменено, не е влязъл в сила, видно от постановяването му на дата 06.03.2024 г., нито приложената ПАМ е изгубила действието си, тъй като въпросът за отговорността все още не е решен към тази дата. Разпореждането е правилно. С разпоредбата на чл. 250 от раздел I, глава ХV от АПК е нормативно регламентирана защита срещу фактически действия на административни органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице (и в двата случая те са носители на властнически правомощия, овластени по силата на закона), които не произтичат от сочените основания. В конкретния случай действията, изразяващи се в изземване и задържане на СУМПС на Н. Г. Б. се основават на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1228-000737 от 14.08.2023 г. от началник група към ОДМВР – сектор ПП. С последната, на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП, е разпоредено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Към 15.02.2024 г. въпросът за отговорността на Б. не е бил разрешен, нито е изтекъл посоченият в заповедта максимален срок от 18 месеца. Предвид изложеното правилен е изводът на първоинстанционния съд, че действията по задържането на СУМПС на Б. не са подлежали на преустановяване по реда на чл. 250, ал. 1 АПК към 15.02.2024 г. За да се предизвика разпоредената от цитираната правна норма последица - прекратяване на неоснователни действия, то следва да е налице отрицателна предпоставка - липса на административен акт, респективно липса на закон, които да обосновават извършването им, каквато в случая не е налице. Оспореното разпореждане е правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение