Решение № 12677 от 13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8148/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу решение 229/18.05.2021 г., постановено по адм.д. 101/2021 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отменена заповед 49/16.02.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение на Ф. Борисов старши експерт в отдел Регионален технически инспекторат, Областна дирекция гр. Монтана в Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Ф. Борисов, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като проесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че със заповед 1744/14.11.2016 г. Ф. Борисов е назначен на длъжност старши експерт в отдел Регионален технически инспекторат в областната дирекция Монтана на Държавен фонд Земеделие.Съобразно длъжностната характеристика за заемане на длъжността, изискването за заемане на длъжността е за образователна степен висше образование, бакалавър, професионална област икономика, инженерство, агрономство. Ф. Борисов притежава образователна степен магистър, специалност инженер двигатели с вътрешно горене. На 06.04.2020 г. на Ф. Борисов е била връчена нова длъжностна характеристика, с изискване за образователна степен висше бакалавър, професионална област социални, стопански и правни науки, аграрни науки и ветеринарна медицина, технически науки. Със заповед 1630/16.07.2020 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие е прекратено служебното правоотношение на Ф. Борисов, като тази заповед е била отменена с влязло в сила решение на Административен съд Монтана, постановено по адм.д. 319/2020 г. На 23.09.2020 г. е била утвърдена нова длъжностна характеристика, като в професионална област като изисквания за заемане на длъжността старши експерт са посочени аграрни науки и ветеринарна медицина, технически науки хранителни технологии, като не се установява връчването й на държавния служител. Със заповед 48/16.02.2021 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие е възстановен и допуснат на работа за заеманата по служебно правоотношение длъжност старши експерт в отдел Регионален технически инспекторат в областна дирекция Монтана на Държавен фонд Земеделие, считано от 16.02.2021 г. Със заповед 49/16.02.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение на Ф. Борисов старши експерт в отдел Регионален технически инспекторат, Областна дирекция гр. Монтана в Държавен фонд Земеделие. Посочена е утвърдена длъжностна характеристика за длъжността с въведено изискване за образователна степен бакалавър, с професионална област аграрни науки, ветеринарна медицина, и технически науки хранителни технологии, която Ф. Борисов не притежава. При осъществен контрол за законосъобразност на тази заповед, тя е отменена с решение 229/18.05.2021 г., постановено по адм.д. 101/2021 г. на Административен съд Монтана. Съдът е обосновал изводи за липсата на предпоставките за приложимост на чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител. Изводите си съдът е обосновал и с т. 283 от Класификатора на длъжностите в администрацията, съобразно който минималните изисквания за заемане на длъжността старши експерт в Държавен фонд Земеделие са образователна степен бакалавър, без конкретизация на специалността, ранг 5 младши и професионален опит една година. Установено е, че Ф. Борисов отговаря на тези изисквания, като последвалото изменение в длъжностната характеристика променя само изискването за професионална област на придобитото висше образование, като вместо от широк кръг професионални области икономика, инженерство, агрономство, същите се ограничават до аграрни науки и ветеринарна медицина, технически науки хранителни технологии, при липса на промяна във функциите и задълженията на длъжността. Посоченото изменение не е настъпило по силата на нормативен акт, а е в резултат на субективна преценка на административния орган. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни изводи. Основанията за прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие от органа по назначаването са посочени в чл. 107, ал. 1 от Закона за държавния служител, като същите включват както основания за прекратяване на служебното правоотношение без вина от страна на служителя, така и такива, които по несъмнен начин предполагат виновното му поведение. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице е обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител. Чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител предвижда възможност за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаване, при обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Обективната невъзможност е състояние, възникнало по причини стоящи извън волята на страните по правоотношението, поради което те са непреодолими. За да е налице "обективна невъзможност", следва да са осъществени три правнорелевантни факта: да е създадена нова фактическа обстановка; тя да води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност; причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение. Чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител предвижда възможност за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаване, при обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. В случая е налице именно нова фактическа обстановка, доколкото е извършено изменение на изискванията за заемане на длъжността, установени в длъжностната характеристика за заемане на длъжността. Това изискване е установено само и единствено в длъжностната характеристика за заемане на длъжността, утвърдена от административния орган. В процесния случай не е налице налице изискване за заемане на длъжността, установено с нормативен акт, за да се обоснове извода, че тази промяна не зависи от волята на административния орган. При наличието на установено ново изискване за заемане на длъжността, и то установено от едната от страните по служебното правоотношение следва извода за промяна на фактическата обстановка, която води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията му, но тази невъзможност е породена само и единствено от волята на една от страните по правоотношението. Следователно, не е налице втория елемент от фактическия състав за изпълнението на предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител. Не е налице и третия елемент за приложимостта на чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, а именно в процесния случай създадената нова фактическа обстановка не води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност. Предвид изложеното, самото въвеждане на изискването за друга професионална област на придобитото висше образование при условие, че служителят е изпълнявал служебните си задължения над изискванията с придобитата от него образователно-квалификационна степен и при условие, че не са променени по какъвто и да било начин неговите основни задължения за заеманата от него длъжност, не води по никакъв начин до невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения. Като такава невъзможност не може да се определи дори липсата на знания или умения, въведени като нужни за длъжността след назначаването му, след като с придобитите по притежаваната специалност той е изпълнявал служебните си задължения до прекратяването на служебното му правоотношение. Липсата образование в съответната професионална област не съставлява обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, нито пък обуславя такава. В тази връзка следва да се посочи и решение 13765 от 26.10.2011 г. на Върховния административен съд по адм.д. 13871/2010 г., в мотивите на което се посочва, че сравнителният анализ на сходна нормативна уредба (Кодекса на труда, чл. 328, т. 5, 6 и 12) сочи, че законодателят по принцип провежда разлика между обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор, липсата на качества за ефективно изпълнение на задълженията и липсата на необходимо образование и професионална квалификация за изпълняваната работа като три самостоятелни (различни основания) за прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка в мотивите на посоченото решение се приема, че е нелогично да се приеме, че в специалния Закон за държавния служител трите юридически факта са обединени в едно основание и не подлежат на диференциация. Всъщност, анализът на разпоредбите на Закона за държавния служител показва, че подобно разграничение, а именно разлика между обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, липсата на качества за ефективно изпълнение на задълженията и липсата на необходимо образование и професионална квалификация за изпълняваната работа като три самостоятелни (различни основания) за прекратяване на служебното правоотношение е проведена и в Закона за държавния служител. Обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения като основание за прекратяване на служебното правоотношение е предвидена в чл. 103, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител, липсата на качества за ефективно изпълнение на служебните задължения е регламентирана като основание за прекратяване на служебните задължения в чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител. Липсата на необходимото образование и професионална квалификация би следвало да се обхванат от разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, но не безусловно, а само и единствено при условие, че водят до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност, каквито обстоятелства не се доказаха в процесния случай. Този извод следва от разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за единния класификатор на длъжностите в администрацията, която съдържа дефиниция на понятието "длъжност" и указва съдържанието на длъжностната характеристика, т. е. евентуално възникнало впоследствие несъответствие с изискванията за заемане на длъжността не обосновава обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на горепосочената разпоредба. От страна на процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 700 лв., което с оглед на правилността на първоинстанционното решение, е основателно.