Определение № 264 от 11.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2210/2022 г.

Производство по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Травелмания“ ООД, чрез пълномощника адв. П. Ч., против определение № 309 от 19.04.2022г. по гр. дело № 4922/2021г. на ВКС, IІІ ГО, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството касационна жалба против въззивно решение № 261702/2020г., по в.гр.дело № 15194/2019г. на Софийския градски съд и е прекратено касационното производство. В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението и се иска отмяната му. Сочи се, че не е съобразено, че предявеният иск е по чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т.9 ГПК-когато вземането се основава на акт за начет. Поддържа се, че в случая определящо за цената на иска по чл.422 ГПК е вземането по акта за начет в размер 8 824,40 лева, а не стойността на отделните фактури, както е приел съставът на ВКС. Ответникът по частната жалба „Рибни ресурси“ ЕООД не взема становище. Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, подадена е от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване, поради което същата е допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК. С обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че касационната жалба против въззивното решение, с което е потвърдено решение на Софийския районен съд за признаване за установено, на основание чл. 422 ГПК, че ответниците П. Т. К. и „Травелмания“ ООД дължат солидарно на ищеца „Рибни ресурси“ ЕООД сумите: 3 121,20 лева, заедно със законната лихва, считано от 05.06.2014г.; 3 602 лева, заедно със законната лихва, считано от 11.07.2014г.; 517,20 лева, заедно със законната лихва от 12.08.2014г. и сумата 1 530 лева, заедно със законната лихва, считано от 29.07.2014г., за които суми има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т.9 ГПК, е процесуално недопустима и е оставил същата без разглеждане. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, приемайки, че с исковата молба на „Рибни ресурси“ ЕООД са предявени искове по чл. 422 ГПК против П. Т. К. и „Травелмания“ ООД за установяване на имуществената отговорност на основание чл. 21, ал.3 и ал.4 ЗДФИ за направени 4 броя незаконни плащания от управителя К. към „Травелмания“ ООД, заедно със законната лихва върху главницата по всяка една фактура до окончателното плащане. Според съда са предявени 4 броя кумулативно съединени искове, тъй като увреждащите деяния са самостоятелни, реализирани са по различно време, вредите са в различен размер, съответно и законната лихва за забава върху всяка главница е с различна начална дата и тъй като цената на всеки от предявените искове е под 5000 лева е прието, че въззивното решение по тези искове не подлежи на касационно обжалване. Настоящият състав на IV ГО на ВКС не споделя този извод. Предявеният иск е по чл.422 ГПК и има за предмет установяване съществуването на вземане, за което има издадена заповед за изпълнение, въз основа на акт за начет-документ по чл.417, т.9 ГПК. Претендира се главно вземане, установено в акта за начет в размер 8 824,40 лева, като е заявена и претенция за акцесорно вземане за забава в размер на законната лихва. Установената при финансова инспекция, извършена по ЗДФИ, имуществена вреда в размер 8 824,40 лева, причинена на ищеца от ответниците по спора, като претендирана сума, представлява цената на предявения иск-чл.69, ал.1, т.1 ГПК. Обстоятелството, че в акта за начет са констатирани няколко увреждащи деяния-извършени незаконни плащания по 4 броя фактури за различни суми под 5 000 лева и с различна датата на плащане, не променя този извод. Описването им в акта за начет по одтелно е с цел обосноваване размера на причинената вреда. Именно, защото вземането за обезщетение за имуществени вреди и неговият размер са установени в акт за начет-документ по смисъла на чл. 417, т.9 ГПК, въз основа на който кредиторът може да се снабди със заповед за незабавно изпълнение, не е налице хипотеза на кумулативно съединени 4 броя искове, с различни основания, за да се приеме, че предвиденият в разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК праг относно цената на иска, определена съгласно правилата на чл. 68 – чл.70 ГПК, като условие за допустимост на касационното обжалване, следва да е налице за всеки един от тях. Предявени са кумулативно съединени искове по чл. 422 ГПК за главница в размер 8 824 лева и за законна лихва, поради което цената на иска е над установения в закона минимум от 5 000 лева. Предвид това подадената против въззивното решение касационна жалба е допустима. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение